Имах хубаво детство, въпреки Соца
Дата на публикуване: 02.08.2019
Имах хубаво детство

Имах хубаво детство, въпреки Соца

Имах хубаво детство, независимо, че уцелих времето на Соца. За социализма, БКП, Тодор Живков, лагерите и т.н. не мога да говоря от първо лице, поради простата причина, че съм бил едва 4 клас, когато падна бай Тошо. Но си спомням отчетливо някои неща, които трудно ще забравя. Когато станах първи клас в една хубава топла Великденска вечер, нашето семейство решихме да отидем до едно софийско манастирче, за да запалим свещички за Великден. Пред манастирчето нямаше много хора, но ясно си спомням двама строги милиционери с един голям фенер в ръка, от тези, газовите. Щом наближихме, те ни спряха и насочиха фенера право в очите ми с думите: „Детето е малко, нямате право да го водите на църква“.
Не си спомням бабите, дядовците и моите родители какво им отговориха, но след кратко пререкание бяхме отпратени да си ходим вкъщи, без да влезем в църквата. Помня баба ми, която запали свещта вкъщи и там почетохме празника. Странното е, че си спомням едно такова разочарование от случката, един горчив вкус, останал и до ден днешен.

Друг ясен спомен от времето преди 1989 година е разбира се чернобилската катастрофа. Тогава бях втори клас и когато валя киселинният дъжд аз похапнах доволно количество зелени джанки. Детска му работа, откъде да знам, че не трябва? А всъщност после се замислих, че нямаше как да знам, тъй като 80% от българския народ не знаеха. Просто не бяха предупредени. Може би ще кажете, че след това не е имало последствия? Ами само ще ви кажа, че след една година ми се отключи зловеща алергия към треви и прах. Дали е било случайност или не – никой не може да каже.
Друг по-ярък спомен от тогава е когато ставах чавдарче и после пионерче (макар и за кратко). Да си призная честно, никак не ги обичах тези неща. Правех ги по задължение. Редовно не носех връзката на врата си и ми правеха забележка. Веднъж даже искаха да ми намаляват поведението. Но някак си се измъкнах и успях да дочакам падането на режима и на тази глупост, от която се избавих.

По времето на соца също си спомням как баща ми си купи от СССР запорожец и колко много години тази кола ни придвижваше до морето и планините. Помня как я охлаждаш, защото на баирите загряваше и трябваше да спираме. Как пътят ни до Ахтопол беше 10 часа (сега е 4 часа). Имаше някаква романтика в това, но се радвам, че сега има много повече удобства.

Помня също, че прословутите банани идваха за Нова година, а течният шоколад ни го носеха от Югославия, където имахме роднини. Леле, какви неща са ме радвали само! Шашкам се сериозно като си помисля за това. А с какъв кеф баща ми надминаваше Ладите и Москвичите със Запорожката – незаменимо удоволствие. Вярно, че го правеше главно на спусканията, но си спомням кефа след направената маневра. Е после те ни го връщаха, но какво ти пука – важното е, че си бил първи.

За Корекома нямам ясен спомен, знам, че веднъж пих истинска кола и ядох тоблерон.
В училище си спомнян ведрината и радиоуредбата, по физическо ни пускаха музика и упражнения по магнетофон с две ролки, спомням си и касетките с детски приказки и песни в последствие, хитовете на „Юръп“, „Форинър“, „Куийн“.
Сега се сетих, че след Ахтопол имаше бариера и граничари и не ни пускаха дори до Синеморец. Колко сме ги молили да отидем да разгледаме…уви, не стана.
Сега като поглеждам назад с почти лека недоловима носталгия и си казвам, че моите деца и евентуално внуци някак си не заслужават да живея в такова общество.

Сега удобствата са в пъти повече, имаш свобода да пътуваш, не си ограничен, можеш да работиш каквото поискаш и да печелиш колкото искаш. Всичко зависи само от теб.
Затова просто нямаме право да се оплакваме, а трябва да гледаме напред. Не трябва да имаме очаквания за помощ от държавата ни, трябва да си помогнем сами – както на нас, така и на семейството ни.

[frontpage_news widget="7303" name=""]
Касисът е много полезен

Касисът е много полезен

Касисът е много полезен сезонен плод. Освен характерния вкус, той има и ценни хранителни стойности и лечебни свойства. В същото време съдържа сравнително малко калории. В медицината най-често се използват сок от касис, листа и масло от семената му. В 100 грама от този...

повече информация
Дръжки от череши

Дръжки от череши

Дръжки от череши не бива да се изхвърлят. Черешите са едни от най-хранителните плодове. Но знаехте ли за ползите за здравето на черешовите семена? Какво всъщност е черешата? Черешата е плод от рода „Prunus“ и е част от семейство „Rosaceae“. Името му идва от...

повече информация
Лукът е много полезен

Лукът е много полезен

Лукът е един от най-старите зеленчуци, познати от хиляди години. Важното е, че освен вкусовите си качества, има и ценни лечебни свойства. Лукът е бил важен елемент от народната медицина и днес с готовност посягаме към него не само в кухнята. Разберете защо лукът е...

повече информация
Лимонът сваля кръвното

Лимонът сваля кръвното

Лимонът сваля кръвното ни налягане, пречиства и детоксикира. Когато сутринта отидем в кухнята, първата мисъл, която изниква в главата ни, е да пийнем ароматно кафе или чай. Ами ако започнем деня си с чаша топла вода (може би на стайна температура) със сок на половин...

повече информация
Гняв към хората изпитват 5 зодии

Гняв към хората изпитват 5 зодии

Гняв към хората изпитват 5 зодии. Смятате ли, че сте от хората, които нямат търпение към другите и понякога си повтарят в претъпкан автобус, че „мразят хората“? Повярвайте ми, има и такива, за които е обичайно да се чувстват раздразнени от присъствието на другите....

повече информация
Топлинен или слънчев удар

Топлинен или слънчев удар

Топлинен или слънчев удар - и двете състояния са много неприятни. След многото прохладни месеци през лятото обичаме да прекарваме повече време на открито. Струва си обаче да запомним, че дългото излагане на топлина може да има отрицателни последици, а термичното...

повече информация