Имах нужда от баща, а не от насилник
Имах нужда от баща, както всяко нормално дете. Бях едва на 5 години, когато една вечер баща ми излезе и никога повече не се прибра. Търсихме го къде ли не, обиколихме всички болници и морги, сигнализирахме и полицията, но от него нямаше следа. Години по-късно разбрахме, че той всъщност е избягал с любовницата си, но това е друга история.
– Сашо, запознай се с чичо Виктор, – смутено каза майка ми. – Той е мой близък приятел.
Останах доволен от новината, че майка ми най-накрая срещна подходящ за нея мъж. Аз вечно бързах или за училище, или за тренировка, а през свободното си време ритах топка с приятелите си на улицата. И майка ми винаги беше сама. От дълго време забелязвах, че в нея има положителна промяна: обличаше най-красивите си рокли за работа и прекарваше все повече време пред огледалото.
Сега вече знаех причината за блясъка в очите на майка си.
– Чичо, а ти ще живееш ли с нас? – с надежда в гласа попитах.
Честно казано, наистина имах нужда от баща. Като всяко момче и аз трябваше да взимам пример от някой силен и смел мъж. И ето, той стоеше пред мен.
– Ако майка ти няма нищо против – усмихна се чичо Виктор.
А тя, разбира се, нямаше нищо против. Скоро след това приятелят на майка ми се настани да живее у нас. Но не беше изминал и месец, когато той започна да ми крещи, а веднъж ми удари силен шамар. По някаква причина майка ми не се намесваше. Гледаше как чичо Виктор мачка детската ми психика и спокойно извръщаше глава на другата страна. Спомням си добре онзи ужасен ден, в който ми събраха багажа и ме оставиха в интернат.
Преди да си тръгнат, майка ми обеща, че след няколко месеца ще се върне за мен, и аз й повярвах. Всеки ден я чаках пред вратите на дома, но тя никога не дойде. Не се и обади да ме чуе как съм. Не ми написа писмо, пропусна и рождените ми дни.
Години по-късно разбрах, че чичо Виктор й поставил ултиматум: “ Или аз, или твоя келеш!“. И майка ми направила своя избор. Измина много време, но така и не й простих. Вече съм зрял човек и самият аз имам три прекрасни деца. Не мога да си представя как бих живял без тях. Но майка ми явно успя…
Източник: Лична драма
