Имам проблем с майка ми – на нея отдавна й харесва ролята на жертва и непрекъснато се опитва да събуди у мен чувство за вина. Много е добра в това, тъй като рядко мога да й откажа нещо. На 33 години съм, но все още не съм отпразнувала нито една Нова година с приятели и познати. Дори когато с приятелка отиваме на кафе, тя също идва с нас. Не ме оставя да си поговоря насаме с нея и ме принуждава да я прибера у дома, тъй като не можела да се справи сама. Тази нейна прекалена загриженост за мен ме изнервя всекидневно. Когато реша да си поговоря с нея, тя твърди, че работата и приятелите са виновни да се чувствам така. С нея се чувствам в задънена улица – не мога да следвам целите и мечтите, които съм си поставила. Тя непрекъснато има някакви изисквания, като например: “Засади ми цветя, почисти къщата, прекопай градината, извикай майстор и т.н.”. Неотдавна започна практически да ме принуждава да я даря с внук: ” Ти го роди, дай ми го и прави каквото искаш.”
Има обаче една важна подробност – майка ми не ми е дала нищо в живота. В училище никога не се застъпваше за мен, дори елементарни вещи не ми е купувала, не я интересуваше болна ли съм или здрава.
А сега иска и дете. Но не я интересува дали ще бъдем щастливи с баща му. Някак си за нея е важен само крайния резултат – това да имам наследство.
Опитах се отново да поговоря с нея, попитах я защо ме кара да се чувствам виновна, но тя за пореден път отказа да ми обърне внимание. А аз всячески се старая да й помагам. За да плащам скъпите й лекарства, работя на две места. Но когато си счупих ръката или лежах в болницата с алергия, когато бях вкъщи с температура 39 градуса, майка ми не стъпи да види как съм. Как да спра да се чувствам виновна? Овръзна ми все аз да го отнасям.
Но сърце не ми дава да се отрека от нея. Въртя се в затворен кръг, в улица без изход. Нямам идея какво да направя, за да постигна нужния компромис и двете да сме щастливи и спокойни.
Източник: Лична драма