Искрената изповед на една алкохоличка
Искрената изповед на алкохоличка, която е в ремисия от осем години. Тя признава, че стига буквално до края, когато е на крачка от смъртта. Пие всеки ден в продължение на 19 години, когато един ден решава да спре.Ето какво разказва тя:
„Казвам се Ади и съм алкохоличка. В ремисия съм от дълги години. Ремисия при моето заболяване означава, че не съм употребявала спиртна напитка под никаква форма и в никакви количества от декември 2006 г. Ако бях го направила, може би сега нямаше да пиша тези редове. Щях да съм или умряла от пиене или закопчана в някоя психиатрия в безпомощно състояние, а може би в затвора. Или в най-добрия случай щях да съм една сянка, въргаляща се на дивана в един нещастен дом, ако все още в него е останал някой, който да ми сменя памперса и да ми купува спирт, за да спре тремора ми поне за малко.
Пиех всеки ден в продължение на 19 години. Накрая, преди да попадна в „Анонимни алкохолици”, не падах под 600 мл концентрат на ден. Бях загубила семейството си, работата си, приятелите, здравето, достойнството си, човешкия си облик, уважението към себе си – всичко, заради което си струва да се живее. Алкохолизмът е болест, не порок и аз съм болна не по свое желание. Алкохолизмът е тежко, хронично, прогресиращо и нелечимо заболяване. В последната редакция на класификатора с болести на Световната здравна организация – ICD 10 от 1992 г., алкохолната зависимост е включена в раздела „Психични и поведенчески нарушения, дължащи се на психоактивни вещества” под номер F10.2.
Естеството на моето заболяване е такова – ако пийна дори малко алкохол, в тялото и мозъка ми се задействат химически и психически процеси, които ме карат да не спирам да пия и да поемам още и още спирт. Това води до зловеща интоксикация. Понякога до безсъзнание. Много често – до смърт. В буквалния смисъл.
Алкохолната болест (точната диагноза е разстройство вследствие употреба на алкохол, синдром на зависимост) покосява човека независимо от неговата възраст, пол, занятие, коефициент на интелигентност, имотно състояние, религиозни убеждения, начин на живот, социално положение, професия. Хората с моята диагноза умират от: инфаркт, инсулт, цироза, задушаване (случва се при повръщане, когато са заспали по гръб, но са толкова пияни, че не могат да се събудят), катастрофират или ги блъска кола, автобус, влак, защото са неадекватни, самоубиват се, попадат в нелепи домашни злополуки, падат от високо, спъват се и си удрят главата смъртоносно, прострелват се от невнимание, давят се, изгарят в собствените си къщи, защото незагасеният фас в леглото е предизвикал пожар…
Много са и жертвите на алкохолизма, които не са алкохолици – деца и жени, пребити или заколени от пияните си бащи и съпрузи, хора, премазани от пияни или абстинентни шофьори на пътя, майки, които умират от рак преди болните си синове и дъщери…Рак, получен от стреса десетилетия наред да се грижат за алкохолик, да тънат в срам, безпаричие, вина и безизходност. В България като мен са поне 350 хиляди души.
Източник: Лична драма
