Истини за живота на Джоко Росич
Истини за живота според Джоко Росич, които всеки трябва да чуе. Актьорът Джоко Росич е един от най-обичаните актьори. Роден е на 29 февруари 1932 г. в бившата република Югославия, но от 1951 г. живее в България. Майка му е българка, а баща му сърбин.
Завършва икономика и школа по радиожурналистика, след което работи 17 години като журналист в БНР. Снима се в български, унгарски и сръбски филми. Понякога е наричан „легендарният каубой“. Носител е на орден „Кирил и Меодий“ първа степен. Джоко Росич е любител и колекционер на оръжия, най-вече ножове. Джоко Росич – актьорът с най-запомнящ се дрезгав глас, участва в над 110 филма.
Влюбен до полуда в съпругата си Лидия и страстен почитател на конете, Джоко Росич до последно не изневерява на себе си и твърдо отстоява позициите си.
Жестоко хули тези, които дръзват да плюят по собствената си родина, и обича до болка останалите, които са готови на всичко, за да направят България по-добро място за живеене. Успява да се обгради с много приятели, които още не могат да го прежалят.
„В нашето село Джоко няма да бъде забравен, колкото и години да минат. Няма да спрем да го почитаме. Сядаме в клуба, сипваме си от любимата му гроздова ракия и печем свинско месо на скара. Наричаме го Клуба на Джоко, защото той е главната причина мястото да съществува.
Росич искаше да си направим селска кръчма,в която да се събираме. Да сме всички на една маса, а мястото да е уютно и да ни обединява. Успя да го направи. Намери хора, които да вложат средства и да го ремонтират“, споделя приятелят му Марин.
Едни от най-известните филми в които е участвал, са „Осмият“, „Езоп“, „Демонът на империята“, „Михаил Строгов“, „На всеки километър“, „Гоя“, „Антихрист“, „Баща ми бояджията“, „Иван Кондарев“, „Сватбите на Йоан Асен“, „Войната на таралежите“, „Камионът“ и „Време разделно“.
С него се разделихме на 21 февруари 2014 г., но той ни завеща толкова много мъдрости и истини за живота, че те ще останат за поколенията. Ето някои от тях:
– За какво му е на един мъж да прави каквото и да било в живота си, ако няма една жена до него, която да му каже: „Браво, страшен си!“.
– Човек трябва да бъде отворен и готин и да приеме добрите неща от хората, с които е живял и продължава да живее.
– На този свят няма сила, която да спре майка, защитаваща децата си, и млад мъж, бранещ любовта си.
– Утрешният ден – нов и непреживян, той ти носи следващото удоволствие.
– Не сте ли забелязали, че когато някъде се решава някакъв въпрос – има една типична приказка: „Трябва да се…“, а никой не казва това кой, с какви средства и кога трябва да направи това нещо.
– Днес всичко се е юрнало нанякъде. Като ми кажат: „Ще ходя в Германия или Швеция“, питам: „Що?“. Отговарят: „Щото там е хубаво“. Чакайте, бе хора! Там не е било вечно хубаво, направили са си го. Което ще рече: „Дайте да запретнем ръкави, и при нас ще стане хубаво“.
Източник: Вести
