Иван Йорданов прекарва детството си по домове

Иван Йорданов е вече на 21 години и е студент в Свищов.
Да израснеш без родители, е най-тежкото и незаслужено изпитание в живота на човек, лишен от семейство. В пълна сила това важи и за 21-годишния Иван Йорданов, който прекарал детството и юношеството си в институции. Изцяло в разрез с мрачната статистика, че всеки втори сирак след напускане на дома остава без препитание и добро образование, е историята на младия мъж, доказващ, че успехът е личен избор. Иван е трета година студент по икономика на туризма в Стопанската академия ,,Д. А. Ценов“ в Свищов, занимава се с европейски проекти и за последните 2 години е успял да посети 15 държави.
Той е роден в Габрово. Още когато е само 2-годишен, социалните го отнемат от майка му. Никога не е срещал баща си, защото не го припознал.

Прекарал 8 години в ,,SOS Детско селище”- Трявна, а след завършване на осми клас го настанили в ,,SOS Младежки дом“ на улица ,,Ильо войвода” 4 във Велико Търново.
“Стигнах дотук благодарение на подкрепата на всеки служител в SOS общежитията, както и на тези от „SOS Детско селище“. Не деля възпитателите, благодарен съм на всеки от тях. Всеки е дал от себе си каквото може – смелост, сила, принципи, доброта, образованост, всеотдайност и т.н. Да живееш в институция за настаняване от семеен тип, е да има кой да те буди сутрин, вечер да ти пожелае лека нощ, да има кой да те съветва в грешките и да те похвали за успехите”, споделя Иван.
За останалите деца в институциите казва, че са му като братя и сестри, защото в такъв тип социално заведение всички са членове на едно голямо семейство. И макар не винаги да са се разбирали в ежедневието, навън се бранели един друг със зъби и нокти.

“Като малък мечтаех за уютен дом и грижа. По-неприятно от това да няма с кого да споделиш нещастието е да няма с кого да изживееш щастието си. Семейството ми липсва понякога твърде много, но всичко има и добра страна. Сега съм свободен да пътувам, да мечтая, да избирам без пристрастията на родители и роднини. По пътя срещам само подкрепа от възпитателите и приятелите си от SOS домовете. Няма да забравя думите: “Няма полага ми се, има заслужил съм” и ,,Спри! Помълчи, помисли, потърпи – дишай, тогава тръгни”. Все ценни съвети, осъзнати от мен след време”, казва 21-годишният мъж.

Иван поддържа контакт с много от бившите и настоящите възпитаници на институциите, в които е израснал, и възпитателите в тях. В съзнанието му има само хубави спомени от съвместното съжителство и споделеното време. Благодарен е на всеки, който е допринесъл за обогатяването му като личност, и пази общи снимки, които винаги разглежда, когато денят му не е минал толкова добре, колкото е очаквал.

Три години след напускане на SOS общежитието във Велико Търново се преместил да учи и живее в Свищов. Поради социалния си статут не заплаща семестриални такси и получава финансова и морална подкрепа от страна на организацията ,,SOS Детски селища”. Това, твърди той, го задължава морално да е пълен отличник и да няма никакви пропуски в учебния материал.

„Занимавам се също с европейски проекти, като за две години посетих 15 държави, някои от които за по-дълго. Предстоят ми още три страни, в които да отида до края на тази учебна година. Винаги обаче се връщам при приятелите, при близките за мен хора, гостувам в детското селище, срещам се с брат си. Познавах майка си, труден беше животът й, затова и ме бяха взели от нея. Виждахме се често. За съжаление, вечни хора няма и тя си отиде, когато бях на 15 години“, разказа той.

Иван не се страхува да мечтае и вижда реализацията си като пилот на самолет. Изкушен е от тази професия, защото обожава да пътува, да открива новости за различни държави и култури, има слабост към летищата и аеротранспорта като цяло.

Галина ГЕОРГИЕВА

Източник: Борба