Изборното хоро е запазена марка на Тодор Живков. По негово време гласът на народа задължително се увенчаваше с танца на радостта. След пускане на бюлетината Живков повеждаше хоро пред избирателната секция. То беше Дайчовото – любимото на Първия.
В спомените си Цола Драгойчева пише: „На изборите през 1976 г. вече гонех 80-те, но пак се хванах на хорото. Живков не беше доволен, когато някой откажеше.“
В епохата на бай Тошо изборите бяха празници. Нямаше черен пиар, удари под пояса, купуване на гласове, припомня trud.bg. Народният вот се изливаше като пълноводна река. Хората гласуваха и танцуваха. Затова в ония години резултатите отбелязваха световни рекорди. На споменатите от баба Цола избори във Видински, Сливенски и Ямболски окръзи гласоподаването е точно 100%. Няма кьораво, няма сакато – всички отиват до урните. Малко по-слабо се представят в Благоевградско, Габровско и Пазарджишко, където резултатът е 99,99%.
После иде Ловешко с 99,86% и Врачанско с 99,82%. Но истински резил е Шуменско с едва 99,70%. На всичкото отгоре на Живков му докладват, че там не са играли хоро.
Самият той за сефте влиза в парламента през 1946 г. На 27 октомври са насрочени избори за Шесто велико народно събрание. Високият форум е призван да смени Търновската конституция с Димитровска. В тази връзка кръстникът Георги Димитров пуска директивата: „Опозицията по своя характер, по своите дела, не е българска опозиция, а чужда агентура! Да се гласува за тази противонародна опозиция, това значи да се забива нож в гърба на нашата народна република!“ Борбата е крайно ожесточена. Печатът гъмжи от сигнали за насилия, манипулации и фалшификации. Вестник „Знаме“ например алармира: „На 23 т. м. вечерта в 23 часа един член на Демократическата партия е бил пресрещнат пред дома си от четирима побойници и му е бил нанесен побой.“
Въпреки издевателствата от 465 места в Народното събрание опозицията печели 99. ОФ-партиите вземат 89, а ортодоксалните комунисти сядат на 276 плюс 1 – това на ботевградския народен представител Тодор Живков. Този ден той повежда първото си изборно хоро.
Най-кръшното е през 1971 г., когато е отпразнувана Живковската конституция.
Парламентът решава да бъде приета с референдум. Вотът е насрочен за 16 май, един ден е отделен за преброяване на листчетата, после е предвидено всенародно веселие.
„Провъзгласяването на приетата от народа нова конституция на Народна република България ще се извърши от Народното събрание на 18 май 1971 г.“, сочи чл. 12 на специалния закон, който регламентира процедурата. Правилният резултат е обявен предварително!
След хорото Тодор Живков влиза в зала „Универсиада“. Изправя се на трибуната и обяснява, че всички у нас и в чужбина, приятели и врагове, знаели изхода от референдума. „Иначе не можеше и да бъде!“, отсича Първия и размахва показалец: „Отношението на народа по такива въпроси не се изработва нито през последните 24 часа, нито през последните месеци.“
Африкански племена четат мъдреца от Правец, словото му е преведено на диалектите шона и ндебеле
Най-печатаният български марксист е Тодор Живков. В каталога на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ са описани 301 издания с неговото име. Димитър Благоев крета подире му с едва 107 заглавия.
Но словото на Живков не е ограничено само в рамките на кирилицата. Неговите мъдрости облетяха планетата, засвидетелствани на всички езици под слънцето. Лесно е да преведеш Живков на английски, френски, немски и испански. Виетнамският обаче е съвсем друга материя.
Това е австроазиатски език, чиято морфологична, синтактична и лексикална система няма нищо общо с индоевропейската група езици, към която принадлежи българският. Много трудно е да се преведе прав текст, да не говорим за реч, наситена с афористична образност, внезапни обрати на мисълта и дълбоки внушения, каквато е тази на Тодор Живков.
Въпреки мъчнотиите се намери преводач, който извърши езиковия трансфер. Нгуен Ван Ку първо учи в Института за чуждестранни студенти, след което се смесва с работническата класа в Кремиковци. Тук попива особеностите на говора на народа, защото Живков е човек от народа.
Когато усеща, че е достатъчно подготвен, Ку заляга над текстовете. Следва къртовски труд и през 1981 г. в Ханой излиза най-стойностното от Тодор Живков. Заглавието е „Диен ван ва бао цао чон лоц“.
Хинди е другият препъни камък към световния читател. Индоарийски език, той е издънка на древния санскрит. От осемте падежа в санскрит в хинди са останали два, пряк и косвен. Вторият се използва с всички следлози с изключение на „ne“, когато е употребен след лични местоимения от първо и второ лице единствено и множествено число. Хинди има силно развита глаголна система с ясно очертан аналитизъм. Категорията аспект на глаголното действие се изразява чрез модификация на смисловия глагол, който поема граматическите функции на сказуемото.
Съществителните имена са обособени в четири групи. Две за мъжки род и две за женски, като във всеки от случаите едната група съществителни има характерна флексия, която обуславя формалното им изменение, а втората събира всички останали съществителни от съответния род. Най-трудното е, че за разлика от българскиясловоредът на хинди е s-o-v, а не s-v-o.
Тези пластове от филологически бурени прекопа световноизвестният преводач Хайрен Мукерджи. Благодарение на неговите усилия Живковите текстове се появиха в Шри Ланка през 1983 г. Над 360 милиона говорящи хинди благодариха на преводача.
И Африка искаше да чете Тодор Живков. Тук отново щръкна проблем, защото на Черния континент всяко племе си има свой език. Когато Живков реши да дебютира пред читателската аудитория в Зимбабве, президентът Робърт Мугабе го предупреди, че там битуват два основни диалекта – шона и ндебеле.
Мугабе му препоръча за преводачи семейство Матиндике. Съпругът е кореняк шона, а съпругата е родена в шатрите на ндебеле, информира го той. Така през 1988 г. в Хараре излезе двутомник с избрани съчинения на Генералния. Луксозната полиграфия беше поверена на издателство „Джонгуе Прес“.
Източник: Виж ти
