Избухливостта на съпруга ми ми трови нервите и здравето. Заедно сме от 10 години, имаме дъщеря на 5 години. Не знам как да опиша човека до себе си. Съпругът ми е образован, преуспял колкото красив, толкова и избухлив нервен и заядлив. Отношенията напоследък ни станаха все по нетърпими, дори вече нямаме обща тема на разговор. Той за елементарни неща крещи и недоволства, постояно се оплаква, че изморен, нервен и какво ли не.
Много често излиза с приятелите си, с тях прекарва голяма част от свободното си време отколкото с мен и детето. Когато се прибира вкъщи е вечно изморен, но ако е с приятелите си ………. разговарям с него по темата, той казва, че имал необходимост от лично пространство,че съм го потискала, обследвала и така успява да изкара мен виновна. Истината е, че му нямам и доверие, телефонът му е с код-абсурд да се пипа, нито да се каже кода. Защо ли, какво ли толкова има да се крие. Безброй пъти съм опитвала,да му обясня как се чувствам, че искам да му гласувам доверие..изобщо не му пука, и започва да вика, кряка ,че си измислям, въобразявам, само за глупости съм мислила, а не за по значими и важни неща.
А кои са за него значимите и важните неща-РАЗБИРА СЕ ПЪРВО ДЕТЕТО, иии парите, коли все материални неща.
За малката действително се грижи и мисли за бъдещето и както всеки родител показва обичта си. И благодарение на неговия бизнес финансовото ни положение е добре но аз понеже съм мед.сестра и без значение каква ми е заплата работя, чувствам се поне полезна.
Той все мрънка и недоволства, че с нищо не съм му помагала, ходила съм на работа само да се каже, че работя и съм била некадърна.
Нямате си напредстава как се чувствам, след което и колко плача.
Разговорите ни са свързани за детето, какво съм сготвила и какво трябва да изгладя,че аз нали съм само домашна прислуга.
Бях решила да се разведем и наистина си тръгнах, но той ме върна, започна да ми говори колко ме обичал. Просто и аз не мога да го разбера, не познавам бащата на детето си достатъчно добре, какво иска нз, как да общувам с него,за да се разбираме. Проявявам търпение, разбиране..много често постъпвам така както желае той, за да не се караме и какво има ли смисъл -вреда единствено на себе си.
Жалкото е, че го обичам безусловно. Понякога се питам защо и какво ме кара да го обичам и желая толкова силно. Не знам???
С*кс не правим,защото той не желае. В началото още преди да се оженим правихме 2 пъти в месеца а сега не помня, много рядко и то по мое желание.
В началото ми тежеше, разговарях с него и ми обясни, че не бил толкова сексуален и че толкова му е било достатъчно. След което и аз свикнах, не очаквам наслада и удоволствие от с*кса.
Той ми първия интимен партньор и в интерес на истината не желая др. Ужас!!! Просто не мога да си представям живота си с някой др.
Искам само него, нз какво да правя,как да се променя, за да се разбираме. С*ксът макар и рядко да го правим, толкова е еднообразен, аз веднъж се опитах да бъда по разкрепостена-той каза, че к….а в леглото не желае и така скъпи читатели. Не гей със сигурност.
Понякога ми се иска да му задам по неудобни въпроси, но знам как ще реагира и не смея, не просто няма смисъл и затова нищо не очаквам от секса. Аз не съм такава, която да се заглежда и не желая да го карам да ревнува-просто предполагам какво ще се случи-нищо пак ще повиши тон ,ще ме обиди и аз ще си поплача….
Не знам дали ми изневерявал или изневерява, но си мисля,ч е ако си има някоя все ще разбера и понеже живеем в малък град всичко се знае. Но пък ме кара да се съмнявам заради кода на телефона и някои уж работни пътувания свързани с работата. Офф, но едно знам, че ако разбера, за изневерява, тогава наистина ще бъде край.
Радостта,щастието, късмета в живота ми е, моята дъщеричка. Имам и приятелки с, които мога да се забавлявам,но и не да споделям.
Родителите ми винаги ме подкрепят, но аз рядко споделям проблемите си с тях, когато вече не издържам след пореден скандал и бягам при тях.
Лошото, че не се чувствам и така добре, мисля все за него, забравям за негативните му качества и се сештам за положителните и за хубавите ни моменти, не искам детето ми да расте без баща. Но пък искам и да се чувствам, желана, обичана, уважавана, разбрана..много ли искам?
Надявам се да проявите интерес и към моята история и да ми дадете съвет, мнение. Сигурно ще се учудите що за отношения са това, но повярвайте ми и аз нямах такива очаквания от брака. И нека да отбележа, че не съм грозно и глупаво момиче, напротив имам впечатляваща визия и това е една от причините той да избере мен. Аз съм на 29 а, той на 36 години. Благодаря предварително на всички, които ще отделят време за тази история.
Източник: Розали
