Издигнах се нависоко и поставих критиците в задния си джоб. Като бях малка бях затворена и скромна. Не смеех много да се обаждам и да взимам участие в клас, затова учителите не ме обичаха и често ми поставяха незаслужено слаби оценки. Само на писмените работи успявах да си поправя успеха. Бях доста затворена в себе си и не обичах да си общувам с хората. Затова имах доста малко приятели. Дори собствената ми майка и баща ми се чудеха защо съм толкова плаха и затворена. Само един човек ме разбираше – моята приятелка от село. С нея можехме дори мълчаливо да си общуваме, тя не ме питаше досадни въпроси, а просто успяваше да вникне надълбоко в моя характер. Непрекъснато ми повтаряше, че от мен ще излезе нещо голямо. За радост тя се оказа напълно права. Когато мина балът ми, успях да вляза в престижен университет в чужбина. Там завърших висшето си образование и започнах хубава работа. Постепенно се издигнах и ме повишиха. Умът ми работеше на пълни обороти, хората ме ценяха, защото разбраха, че могат да разчитат на мен.
С мъжете в началото беше лека катастрофа, защото с моята неувереност ги отблъсквах. Имах една-две връзки, но завършваха много бързо. Така се запознах с Джеймс – човекът, който ме накара да се почувствам желана и обичана. Той харесваше моята странност и никога не настояваше да бъда по-разговорливо от това, което съм. Когато се издигнах в работата, започнах да говоря много. От мълчаливото момиче не беше останала и следа. Успявах да направя фантастични сделки, започнаха да споменават името ми в медиите. Реших лятото да се върна в България. Веднага отидох на село да се видя с моята приятелка. Толкова беше горда с мен! Каза, че не се е съмнявала в способностите ми нито за миг. След това предстоеше среща на стария клас. Колебаех се дали да отида, но се реших. Наконтих се и се появих.
Когато ме видяха, те си спомниха за мен като плахото неуверено съучениче. но когато видяха какво представлявам и колко нависоко съм се издигнала, просто онемяха от изненада. Бях постигнала повече от всички тях едновременно. Разбира се, моите критици и тези които ме усмиваха мълчаха с наведени глави. Поставих ги набързо в малкия си джоб, когато водехме поредният разговор за света. Дори няколко човека ми се извиниха за времето, когато са ме подценявали.
Ожених се за Джеймс и заживяхме щастливо. Той се гордееше с мен. Надявяме се скоро да си имаме деца. А на критиците, които може и да се познаят ще кажа: никога не съдете по човека само по външния му облик.
