Изгоних баща си заради една любов. Знам, че не съм аз човекът, който има право да раздава съвети, но много ми се иска да не допускате моите грешки. След тях остава горчив вкус, от който никога не можеш да се отървеш.
Преди три години изгубих си ума по една жена. Толкова бях влюбен, че не можех да разсъждавам трезво. Ожених се за Маргарита и мислех, че животът ми ще бъде прекрасен. Заживяхме при баща ми. Майка ми почина, когато бях още ученик, той ме отгледа и направи всичко, за да получа добро образование. Работеше много, за да се справим финансово, но и никога не ме лиши от нещо.
Проблемите започнаха още в първите дни след сватбата. На Маргарита явно не й хареса, че ще живее със свекъра си. Заслепен от собствените си чувства, повярвах на съпругата си, че баща ми ме ревнува от нея и едва ли не иска да ни раздели. Винаги заставах на страната на жена ми, без да се замисля. Крещях, обиждах и наранявах най-близкия си човек, на когото дължах всичко.
Стигнах дотам, че въпреки че живеехме в неговото жилище, му намерих квартира и го накарах да се изнесе. За да има мир, за да не си съсипя семейството, татко се примири и напусна дома си. В началото му помагах за наема, но после престанах. Маргарита категорично ми заяви – ходя ли да виждам баща си, той ще продължи да ми дава съвети и да ме настройва против нея и в края на краищата ще ни раздели. Затова му се обаждах само по телефона, но все по-рядко. Скандалите в семейството ми обаче не престанаха. Жена ми постоянно беше недоволна, а парите, които получавах, все не й стигаха. Упрекваше ме, че баща ми ме бил разглезил и съм чакал всичко тя да свърши, вместо да я нося на ръце. Истината беше, че нито заплатата ми е толкова малка, нито пък тя беше кой знае каква домакиня. Просто се оказа капризна и алчна жена.
Но ми трябваше доста време, за да сваля розовите очила и да осъзная, че съм попаднал на неподходящия човек. Още повече че съпругата ми категорично отказа да роди дете, защото й било рано да се затваря у дома и по цял ден да сменя памперси.
Чашата на търпението ми преля, когато един ден си останах вкъщи, понеже се разболях. И с ужас разбрах, че на всичкото отгоре жена ми си има любовник! При това връзката им беше започнала още преди да се оженим. Научих го съвсем случайно, защото тя си беше забравила отворен скайпа. Маргарита нагло обясняваше на любовника си, че щяла да ме изстиска докрай, преди да ме зареже окончателно. Кълнеше му се, че винаги е обичала само него и скоро щяла да му го докаже. Искаше съвети какво да предприеме!
Когато се прибра от работа, вече бях събрал всичките й дрехи в два куфара. Изхвърлих я. Тя ми се закани, че съм щял да си получа заслуженото, натовари нещата си в колата, която аз й бях купил, и си замина.
Седнах в празния апартамент и се разплаках. Бях допуснал тази жена да опустоши душата ми като ураган. Дадох си сметка колко жестоко постъпих с татко. Още същата вечер отидох в квартирата му да му поискам прошка и да го прибера у дома. А той, милият, въпреки че го бях наранил жестоко, ме прегърна и ми прости. Само един родител може да постъпи така!
Разказвайки своята история, се обръщам към мъжете. Няма нужда от куп съвети! Обичайте и уважавайте съпругите си, но не се оставяйте да ви заслепят и да забравите, че имате родители. Те заслужават вашата любов и внимание.
Борис Димитров
Източник: С кафето
