Излъгах, че съпругата ми е починала
Дата на публикуване: 12.05.2020
излъгах

Излъгах, че съпругата ми е починала

Излъгах хората, че жена ми се е споминала. Така започва моята история. Казвам се Никола и съм на 58. Както и да го погледнеш, вече съм във втората половина на живота си и дните ми минават все по-бързо. От години не мога да спя нормално и нощем се будя от спомени и кошмари. Тогава ставам, паля цигара и все се връщам в деня, в който срещнах Мария.
Тогава тя беше на 16, а аз – на 26. Идваше често в офиса при вуйчо си – мой приятел и колега. Влюбих се в нея безпаметно, но не смеех и да мисля, че между нас може да се получи нещо, защото тя беше още дете. Знаех, че харесва шофьора Димо, затова все гледа да дойде уж при вуйчо си, но с надеждата да засече Димо. Той, за разлика от мен, явно нямаше никакви скруполи и се възползва от нея – от невинността й, от младостта и липсата на опит. Понякога го чувах да се хвали пред приятели, че е ударил оная, малката – племенницата на инженерчето, и кръвта ми кипваше от ярост.

Веднъж не се сдържах и го попитах дали я обича. А той ми се изсмя. После каза, че не я обича, но трябва да е луд да я отпрати, щом тя сама му се натиска. Не смеех нищо да кажа пред колегата си, но и той скоро научи за тази връзка и побесня. Каза на сестра си и стана голям скандал, за който в града ни се говори дълго. Родителите на Мария й забраниха да се вижда с Димо, тя обаче вечер се измъкваше от вкъщи и пак тичаше при него. Всичко това го знаех от самата Мария. Тя реши, че само аз я разбирам, и ми споделяше всичките си тайни, без да знае колко ме наранява. А на мен ми се искаше да пребия оня кретен шофьора, но не смеех да направя нищо. Ако го бях сторил, Мария щеше да се отдръпне от мен, а аз не можех да понеса да изгубя приятелството й.

Така минаха две години. Мария завърши гимназията и на бала си покани мен да й бъда кавалер. Бях щастлив, но тя ми се видя някак бледа и посърнала. Още същата вечер разбрах причината – беше бременна от Димо. Той обаче й казал, че няма никакво намерение да се жени и да гледа деца. Настоял тя да направи аборт. Мария отишла на лекар, но й обяснили, че този аборт някой ден може да я лиши изобщо от възможността някога да стане майка. А Димо заявил, че това си е неин проблем. После я уведомил, че заминава, без да каже къде. И наистина – на другия ден изчезнал. Бях забелязал, че шофьора го няма от няколко дни на работа, но мислех, че е в отпуска, а то ето каква била работата! В неговото бягство видях своя шанс да бъда с момичето, което обичах. Предложих на Мария да се оженим и да призная детето й за свое, за да я спася от гнева на родителите й и от клюките в града. Тя се разплака, после се хвърли на врата ми и ми благодари. Оженихме се след месец.

До раждането на детето и няколко месеца след това с Мария спяхме в отделни стаи. Не я докосвах, макар да бях неин съпруг. Исках тя да направи първата крачка. И когато вече бях изгубил надежда това да се случи, една вечер Мария дойде и се мушна в леглото при мен. Любихме се дълго и нежно, а после тя заспа на гърдите ми. Галех я в съня й и едва сдържах сълзите си, защото най-после и тя ме беше обикнала. Поне така мислех тогава.

А за момченцето й бях готов да дам живота си. За мен той беше мой син и винаги щеше да си остане такъв.
Отпразнувахме първия рожден ден на Влади, после втория, а малко преди той да навърши 3, Мария избяга. Напусна ме, заряза ме заедно с детето. Остави ми бележка, в която ме молеше да й простя и ме заклеваше да се грижа добре за Влади. Тя заминавала с Димо, когото все още обичала.

Той обаче не искал детето, нищо че било негова плът и кръв. Не му трябвал излишен товар. Прочетох това писмо сигурно хиляда пъти. Научих наизуст всяка запетайка в него. И пак ми беше трудно да го проумея. Що за жена, що за майка можеше да постъпи така? Трябваше обаче да действам много бързо. Знаех, че скоро слухът, че Мария ме е напуснала, ще плъзне в града и двамата с малкия Влади щяхме да бъдем подложени на унищожителни клюки. Не исках той да расте в среда, в която ще подхвърлят зад гърба му, че майка му е к*рва, че е избягала с друг.

Още същата вечер се обадих на свой приятел в София, който отдавна искаше да отида в столицата да работя за него. Той ми каза, че ме чака там до седмица. Обеща да помогне и с жилището, и с детската градина за момчето. Набързо организирах продажбата на апартамента си и след седмица вече бях в София, където щях да се смеся с хилядите хора, да стана един от тях и никой нямаше да любопитства и да си вре носа в личния ми живот.

На всички казвах, че съпругата ми е починала, и така се избавях от излишни въпроси. Влади също порасна с мисълта, че майка му е умряла, когато е бил съвсем малък, и не повдигаше изобщо въпроса за нея. А когато поотрасна и поиска да идем на гроба й, не ми оставаше нищо друго, освен да затвърдя лъжата. Поразходих се един ден из Централните гробища, намерих запустял гроб и поръчах паметник с измислени имена. Когато го поставиха, започнах да водя Влади там, като все се надявах Господ и този незнаен несретник, забравен от роднините си, да ми простят кощунството.

Отдадох целия си живот на Влади и друга жена не погледнах. Сякаш сам повярвах, че съпругата ми е починала, и не можех да я заменя с друга. Днес синът ми е на 30 – адвокат, със семейство и свое дете. Боготвори ме и за всичко се допитва до мен. Все настоява да се оженя, за да не съм сам, ала аз не мога. Това значи да започна да лъжа още един човек. А вече не искам. На няколко пъти бях на ръба да кажа на Влади истината за майка му, но не знам как и дали изобщо ще я понесе. Ако му я кажа, ще срутя целия му свят, той ще ме намрази и ще тръгне да търси Мария. Не съм сигурен обаче дали ако я намери, това, което ще види, ще му хареса. И не знам как тя ще му обясни защо го е изоставила. Затова може би е по-добре да продължа да поддържам лъжата и тайната да си иде с мен. Но тя все повече ми тежи. Боже, как ми тежи!

Никола

Източник: Лична драма

Още новини
Обичам изневеряващ мъж

Обичам изневеряващ мъж

Обичам изневеряващ мъж и това е голям проблем. Това е моята история – историята на една влюбена жена! Чувствам се глупава, защото продължавам да живея, заслепена от любов, и отказвам да приема очевидното – Илия ми изневерява. Това е истината, казана в едно изречение....

повече информация
Богаташ обиди учителка

Богаташ обиди учителка

Богаташ обиди учителка с въпрос, но си получи заслуженото. Група стари приятели се събраха на вечеря. И един от тях, който е станал главен изпълнителен директор реши да обсъди проблема с образованието. Той започна така „Какво може да научи едно дете от някой, който е...

повече информация
Вирусите умират с тези храни

Вирусите умират с тези храни

Вирусите умират, когато употребявате дадени храни. Според СЗО над 23 милиона души се разболяват всяка година само като ядат заразена храна. И според друг доклад, има толкова много различни вируси, колкото са звездите на небето. За да не се разболеят телата ни,...

повече информация
Безпорядък у дома

Безпорядък у дома

Безпорядък у дома е нещо често срещано в днешно време. Оправдания, че времето не стига обаче не са релевантни. Макар че от хаоса се раждат цели Вселени, когато е прекален и дълготраен, той съвсем не е полезно явление. И колкото и странно да ви се струва, разхвърляното...

повече информация
Advertisements
От какво плачат зодиите

От какво плачат зодиите

От какво плачат зодиите? Всяка една зодия има свое слабо място. Всеки един от нас се разстройва от нещо, което би било непонятно за някои от представителите на другите зодии. Има някои определени проблеми, които могат да ни извадят от равновесие. И дори да ни...

повече информация
Дженифър от филма Флашданс

Дженифър от филма Флашданс

Дженифър от филма Флашданс не се забравя лесно. Трудна задача е да се намери някой, който да не е гледал повече от веднъж лентата, превърнала се в един от емблемите на 80-те, а именно „Флашданс“. Още с премиерата си, той стана абсолютен хит, а с течение на времето се...

повече информация
Advertisements

By Христина Василева

Христина Василева е завършила връзки с обществеността в СУ "Климент Охридски". Писането е нейната страст, като има опит в доста Интернет сайтове и медии. От 2019 година е в екипа на "Всекидневно". През свободното си време харесва йогата, обича планината и почивката сред природата, приключенията и блогването.