Излекувах мъжа си от травмата от миналото
Излекувах мъжа си от неговата алкохолна зависимост. Така започва моята история. Изминаха повече от десет години, откакто се преместих да живея в друг град. Родителите ми си отидоха млади, а смъртта им накара крехката ми природа да се разбунтува. За да се скрия от болката, обикалях от град на град. Работех каквото намеря. Нямах претенции или мечти за кариера. Бягах от спомените и от самата себе си.
Може би и оттук щях да си тръгна, ако една вечер не срещнах млад мъж, който едва се държеше на крака. Пияница, помислих си с възмущение и го отминах. Седмица по-късно през нощта чух вик. Излязох на терасата и под светлината на уличните лампи видях как една фигура залитна и падна на земята. Известно време наблюдавах с надеждата, че ще се изправи, но човекът продължаваше да лежи.
Осъзнавайки, че всяка секунда е ценна, се обадих на спешна помощ, после грабнах джобното фенерче и изтичах на пътя.
Като се взрях в лицето на мъжа, познах в него този, който наскоро ме беше възмутил. Изглеждаше много зле – някой го беше пребил. В един момент той отвори очи, погледна ме, усмихна се и отново потъна в алкохолния си унес. В това време пристигна линейката и го откараха в болницата. Цяла нощ не можах да мигна. Чудех се какво ли се е случило с този нещастник и каква ли мъка дави с пиенето. Оттогава непознатият не ми излизаше от ума. От една страна, се притеснявах – все пак е жив човек, от друга, се ядосвах, че влагам толкова емоции в един алкохолик.
Измина месец. Беше топла съботна сутрин. От часове разчиствах квартирата, обмисляйки дали да не продължа със скитничеството. Извадих от гардероба сака, за да бъде готов. В този момент някой позвъни на вратата. Изненадата ми беше голяма, когато пред себе си видях непознатия от онази нощ. Но сега от него ухаеше на хубав автършейф, по лицето му нямаше синини, а в ръцете си държеше кутия бонбони. „Здравейте! Така и не ви благодарих, че спасихте живота ми“ – на един дъх изрече той.
Първоначалният ми порив беше да откажа подаръка, ала в следващия миг ме привлече вълнението, което усетих в гласа му. Погледнах го и в очите му прочетох надежда. И се усмихнах. Така през тази топла пролетна сутрин любовта нахлу в живота ми. Дойде неочаквано и се казваше Божидар. Пътят към сърцата на всеки от нас не беше лесен: и двамата носехме травма от миналото. Аз лекувах белезите от ранната смърт на родителите ми, а той се бореше с клеймото неудачник. Преди време Божидар бил женен за много красива жена. Но едва изминали две години, и тя го напуснала заради друг мъж.
Преди да се разделят, го обвинила, че е мързелив и неспособен да я направи щастлива. Докато си събирала багажа, любовникът й нервно чакал в скъпата си кола на улицата. Когато си тръгнала, Божидар изтичал след нея, опитвайки се да я спре. Бил готов да падне на колене. Тогава тя му посочила с пръст богатия си любовник и с презрение казала: „Виждаш ли го? Това е истински мъж. А ти си просто един неудачник.“ После се качила в колата и отпрашила в неизвестна посока. Съсипан от раздялата им, посегнал към алкохола. Бавно започнал да губи всичко, на което държал: работата си, приятелите, достойнството. Кой знае докъде щеше да стигне, ако съдбата не ни сблъска.
В началото връзката ни приличаше на смешен опит да се улови вятърът – никога не знаех накъде ще го отнесе поредната доза неувереност. Но стиснах зъби и се преборих с демоните в него. Показах му, че никога не е късно да започнеш отначало и ако една жена не е оценила любовта му, то със сигурност друга ще излекува сърцето му. И успях! Вече осем години двамата сме семейство. Намерих своя пристан и желанието ми да скитам от град на град напълно се изпари. Но ето че неотдавна бившата му се завърна и ни напомни за себе си. Преследва ни, звъни по телефона, дори и днес, когато празнуваме годишнина от сватбата, намери начин да разруши спокойствието ми.
Нервно се въртях на стола, обмисляйки как да постъпя с нея. В това време усетих нежната ръка на Божидар и в очите му прочетох, че миналото е забравено завинаги. Няколко минути по-късно сервитьорът отиде до масата й с бутилка червено вино, наведе се и подаде на натрапницата бележка: „Благодарение на теб съм съпруга на най-прекрасния мъж. Виното е от мен.“ Не обърнах внимание на реакцията й. Тя вече не е заплаха за брака ми.
Мануела
Източник: Лична драма
