Излекувах мъжа си от травмата от миналото
Дата на публикуване: 06.12.2019
излекувах мъжа си

Излекувах мъжа си от травмата от миналото

Излекувах мъжа си от неговата алкохолна зависимост. Така започва моята история. Изминаха повече от десет години, откакто се преместих да живея в друг град. Родителите ми си отидоха млади, а смъртта им накара крехката ми природа да се разбунтува. За да се скрия от болката, обикалях от град на град. Работех каквото намеря. Нямах претенции или мечти за кариера. Бягах от спомените и от самата себе си.
Може би и оттук щях да си тръгна, ако една вечер не срещнах млад мъж, който едва се държеше на крака. Пияница, помислих си с възмущение и го отминах. Седмица по-късно през нощта чух вик. Излязох на терасата и под светлината на уличните лампи видях как една фигура залитна и падна на земята. Известно време наблюдавах с надеждата, че ще се изправи, но човекът продължаваше да лежи.

Осъзнавайки, че всяка секунда е ценна, се обадих на спешна помощ, после грабнах джобното фенерче и изтичах на пътя.
Като се взрях в лицето на мъжа, познах в него този, който наскоро ме беше възмутил. Изглеждаше много зле – някой го беше пребил. В един момент той отвори очи, погледна ме, усмихна се и отново потъна в алкохолния си унес. В това време пристигна линейката и го откараха в болницата. Цяла нощ не можах да мигна. Чудех се какво ли се е случило с този нещастник и каква ли мъка дави с пиенето. Оттогава непознатият не ми излизаше от ума. От една страна, се притеснявах – все пак е жив човек, от друга, се ядосвах, че влагам толкова емоции в един алкохолик.

Измина месец. Беше топла съботна сутрин. От часове разчиствах квартирата, обмисляйки дали да не продължа със скитничеството. Извадих от гардероба сака, за да бъде готов. В този момент някой позвъни на вратата. Изненадата ми беше голяма, когато пред себе си видях непознатия от онази нощ. Но сега от него ухаеше на хубав автършейф, по лицето му нямаше синини, а в ръцете си държеше кутия бонбони. “Здравейте! Така и не ви благодарих, че спасихте живота ми” – на един дъх изрече той.

Първоначалният ми порив беше да откажа подаръка, ала в следващия миг ме привлече вълнението, което усетих в гласа му. Погледнах го и в очите му прочетох надежда. И се усмихнах. Така през тази топла пролетна сутрин любовта нахлу в живота ми. Дойде неочаквано и се казваше Божидар. Пътят към сърцата на всеки от нас не беше лесен: и двамата носехме травма от миналото. Аз лекувах белезите от ранната смърт на родителите ми, а той се бореше с клеймото неудачник. Преди време Божидар бил женен за много красива жена. Но едва изминали две години, и тя го напуснала заради друг мъж.

Преди да се разделят, го обвинила, че е мързелив и неспособен да я направи щастлива. Докато си събирала багажа, любовникът й нервно чакал в скъпата си кола на улицата. Когато си тръгнала, Божидар изтичал след нея, опитвайки се да я спре. Бил готов да падне на колене. Тогава тя му посочила с пръст богатия си любовник и с презрение казала: “Виждаш ли го? Това е истински мъж. А ти си просто един неудачник.” После се качила в колата и отпрашила в неизвестна посока. Съсипан от раздялата им, посегнал към алкохола. Бавно започнал да губи всичко, на което държал: работата си, приятелите, достойнството. Кой знае докъде щеше да стигне, ако съдбата не ни сблъска.

В началото връзката ни приличаше на смешен опит да се улови вятърът – никога не знаех накъде ще го отнесе поредната доза неувереност. Но стиснах зъби и се преборих с демоните в него. Показах му, че никога не е късно да започнеш отначало и ако една жена не е оценила любовта му, то със сигурност друга ще излекува сърцето му. И успях! Вече осем години двамата сме семейство. Намерих своя пристан и желанието ми да скитам от град на град напълно се изпари. Но ето че неотдавна бившата му се завърна и ни напомни за себе си. Преследва ни, звъни по телефона, дори и днес, когато празнуваме годишнина от сватбата, намери начин да разруши спокойствието ми.

Нервно се въртях на стола, обмисляйки как да постъпя с нея. В това време усетих нежната ръка на Божидар и в очите му прочетох, че миналото е забравено завинаги. Няколко минути по-късно сервитьорът отиде до масата й с бутилка червено вино, наведе се и подаде на натрапницата бележка: “Благодарение на теб съм съпруга на най-прекрасния мъж. Виното е от мен.” Не обърнах внимание на реакцията й. Тя вече не е заплаха за брака ми.

Мануела

Източник: Лична драма

Още новини
Афганистанец говори за войната

Афганистанец говори за войната

Афганистанец говори за войната. В САЩ излиза интересна дописка в The Dallas Morning News. След поредната бомбардировка в Кандахар, американците пленяват един от полевите командири на талибаните. По време на разпита 70- годишния афганистанец Абдула, разказва интересна...

повече информация
Япония предпочете в Сърбия

Япония предпочете в Сърбия

Япония предпочете Сърбия за инвестиции. Въпреки приказките на досегашните политици от телевизионния екран как благодарение на тях България е станала просперираща държава, статистиката на европейската агенция Евростат показва, че всъщност освен по бедност, смъртност и...

повече информация
Русия спира полетите до България

Русия спира полетите до България

Русия спира полетите на свои туристи за България – за това алармираха от Регионалната туристическа камара. Това се случва след призива на руския политик Владимир Жириновски, един от най-горещите привърженици на президента Владимир Путин, който поиска държавата...

повече информация
Дама без маска

Дама без маска

Дама без маска обидила униформен служител. Истински цирк разиграла пловдивчанка, потъпкала противоепидемичните мерки и обиждала полицай, научи „Марица“. Заради неносенето на маска тя се е сдобила с акт, а вулгарното ѝ поведение пък станало причина да бъде съдена от...

повече информация
Advertisements
ВИП Брадър се завръща

ВИП Брадър се завръща

ВИП Брадър се завръща на екран. Нова телевизия сериозно обмисля да върне в ефира си своето най-популярно риалити „ВИП Брадър”. Това ще бъде отговорът й на завръщането на „Сървайвър” по Би Ти Ви. Големият брат е единственото шоу, излъчвано в България, което може да се...

повече информация
Последната жена на Милен

Последната жена на Милен

Последната жена на Милен Цветков - нумероложката Милена Иванова- ЕА разказа в книга за съвместния им живот, пише HotArena. Бурната им връзка продължава година и две седмици и преминава през куп перипетии. Милена споделя в томчето „379 дни с Милен Цветков” за първата...

повече информация
Advertisements

By Христина Василева

Христина Василева е завършила връзки с обществеността в СУ "Климент Охридски". Писането е нейната страст, като има опит в доста Интернет сайтове и медии. От 2019 година е в екипа на "Всекидневно". През свободното си време харесва йогата, обича планината и почивката сред природата, приключенията и блогването.