Изобретателката на съдомиялната машина улеснява живота на милиарда хора. „Ако никой друг няма да изобрети тази машина, аз ще го направя сама“! И го прави! Джоузефин Кокрейн изобретява автоматичната съдомиялна машина за радост на милиони жени по света. Тя трябва да бъде обявена за покровителка на съвременното вечно заето семейство, защото през 1886 г. тя патентова първата търговска съдомиялна машина.
До смъртта на съпруга си води нормален за времето си живот – омъжва се рано, ражда две деца и се занимава основно с ръководене на домакинството. След кончината му, грижата за семейството пада върху нейните плещи. Най-досадното за нея задължение е миенето на съдове, а най-неприятната час– когато любимият й порцелан се чупи.
Кокрейн иска машина, която ще спести време за миене на съдове и ще предотврати счупване на съдове. Израснала в семейство на инженери, тя е убедена, че трябва да има механично решение за досадното миене на чинии. Но тъй като не намерила никой, който да може или иска да изобрети такава машина, тя се зарекла: „Ако никой друг няма да изобрети съдомиялна машина, аз ще го направя сама“. Така тя създава сглобка от зъбни колела, ремъци и ролки, която може да поема решетъчна кутия, пълна с над 200 мръсни чинии, а след няколко минути чиниите са толкова чисти, сякаш са измити на ръка.
Нейната машина, за разлика от други, които е първата, която използва водно налягане, а не четки за почистване на съдовете. Освен това има монтирани стелажи за поставяне на съдове и прибори. След като нейната заявка за патент под името „J.G. Cochran” е одобрена, следващото предизвикателство е производството.
„Не можех да накарам мъжете да правят нещата, които исках по моя начин, докато те не опитаха и не се провалиха по свой начин“, обяснява по-късно практичната дама. „И това ми струваше скъпо. Те знаеха, че не знам нищо, академично, за механиката и настояваха да следват своя собствен начин с моето изобретение, докато не се убедят, че моят начин е по-добрият, независимо как съм стигнала до него”.
През 1886 г., с помощта на млад механик на име Джордж Бътърс, тя започва работа в навес за дърва зад дома си, вдъхвайки живот на първия прототип. След като получава патента и машината, тя трябва да продаде съдомиялните. Въпреки че иска да продава директно на жени, тъй като те биха оценили колко тежък труд елиминира машината, много малко домакинства през 19 век можеха да си позволят да платят над 100 долара за домакински уред. Затова основните й клиенти стават големите хотели и ресторанти.
Изобретателката на съдомиялната машина прави нещо, което е напълно в разрез с нравите на века й, а именно да се яви непридружена от съпруг или роднина от мъжки пол на бизнес среща с 5-ма непознати мъже и то в лобито на хотел. Тя го описва като „почти най-трудното нещо, което някога съм правила, мисля, да пресека голямото фоайе на Sherman Houe сама. Не можете да си представите какво беше в онези дни… жена да пресече лобито на хотела сама. Никога не бях ходила никъде без съпруга или баща ми — фоайето изглеждаше широко цяла миля. На всяка стъпка мислех, че ще пропадна, но се овладях и… получих поръчка от 800 долара като награда.“
През 1893 г. тя излага своите съдомиялни машини на Световния панаир в Чикаго и поръчките валят от училища, колежи, болници и други големи институции. Нейният продукт, съдомиялната машина Garis-Cochran, има небивал успех. Със съдействието на своя бизнес партньор, Джордж Бътърс, отварят фабрика през 1898 г., Cochran’s Crescent Washing Machine Company.
Първоначално съдомиялните машини се използват предимно от големи фирми и институции, но десетилетия по-късно изобретението в крайна сметка достига и обикновените жени, каквото е било и желанието на създателката. Кокрейн умира от инсулт през 1913 г. като много успешна бизнесдама. През 2006 г. е въведена в Националната зала на славата на изобретателите.
На 100-годишнината от смъртта й, Румъния издаде пощенска марка в нейна чест, индикация колко широко е било нейното влияние.
