Познавате ли онзи вътрешен мрънкалник? Този, който шепне: „Всичко е зле“, „Няма да се справя“, „Изобщо защо да опитвам?“. Той живее във всеки от нас – просто при някои си мърмори тихичко в ъгъла, а при други крещи в мегафон. Ако сте се уморили от неговите монолози, нека опитаме не да го заглушим, а да се споразумеем с него. Защото зад оплакването винаги стои нещо важно: страх, умора или навикът да живеем за другите. Но първо – стоп. Нека проверим как се чувства тялото ви в този момент. Стиснете юмруци. По-силно. Още по-силно. А сега – рязко ги отпуснете. Усещате ли как вълна от топлина се разлива по пръстите ви? Това е конфликтът между различните ви части: едната ви свива в юмрук („Остани в блатото, там е безопасно!“), а другата иска да изправи рамене („Време е за промяна!“). Ще победи онази, която подхраните с вниманието си.
Заведете си „бележник на импулсите“
Мозъкът ви е като претоварен компютър: колкото повече прозорци са отворени, толкова по-бавно работи. А всички тези нереализирани желания от типа „искам, но…“ са именно тези незатворени задачи.
Упражнение:
Създайте си бележка в телефона или си вземете тефтерче. Записвайте всички импулси: „искам сладолед“, „трябва да се обадя на приятелка“, „интересно, ами ако сменя работата?“. Правете го без да давате оценки. Веднъж седмично препрочитайте записките. Нещо ще зачеркнете („Вече не е актуално“), друго ще се превърне в действие („Купих си сладолед!“), а трето – в мечта („Пътуване до Япония“).
Защо работи: Когато една идея остане само в главата, тя предизвиква тревожност („Нещо забравих!“). На хартия обаче тя се превръща в реална стъпка. Вече не просто „мрънкате“, а регистрирате желанията си. Това е началото на диалога със себе си.
Поработете върху „зоната на безопасност“
Вашата „част“, която се оплаква, не е враг. Тя е пазач, който крещи: „Не ходи там, опасно е!“. И за да се успокои, са му нужни доказателства, че рискът е оправдан.
Упражнение:
Застанете изправени, усетете стъпалата си на пода. Мислено нарисувайте около себе си кръг – вашата „зона на безопасност“. Направете мъничка крачка извън него (например, поръчайте си нов вид чай вместо обичайното лате). Върнете се в кръга и проверете: „Жив ли съм? Да. Светът срина ли се? Не.“
Защо работи: Тялото запомня опита: „Рискувах – и не умрях“. Постепенно „зоната“ се разширява.
„Разглобете слона“
Мозъкът вижда голямата цел („Да започна нов живот!“) и изпада в паника: „Това е цял слон! Няма да мога да го изям“. А след това – съвсем логично започва да се оплаква.
Упражнение:
Вземете който и да е „нерешим“ проблем. Например: „Мразя си работата“. Разделете го на малки парчета: Какво конкретно не ви харесва? (Офисът? Шефът? Рутината?) Какво можете да промените още сега? (Например, да добавите 10 минути на ден за любимо занимание.) Действайте само с тези 10 минути.
Защо работи: Малките стъпки не плашат „пазача“. А тялото свиква: „Промените = безопасно“.
Сменете „телесния модел“
Нашите убеждения живеят не само в главата, но и в мускулите. Например, ако са ви учили „да не се набиваш на очи“, раменете ви автоматично се свиват.
Упражнение:
Застанете пред огледалото. Заемете обичайната си поза („аз съм жалък“). А сега – заемете позата на „уверен човек“: изправете рамене, повдигнете брадичката, заемете повече място в пространството. Задръжте така 2 минути. Запомнете усещанията.
Защо работи: Тялото изпраща сигнал на мозъка: „Аз съм господарят на положението“.
„Чие дете сте?“
Често оплакването е проява на вярност към някого: родител, който е казвал „Няма да успееш“, или учител, който е писал двойки за грешки.
Упражнение:
Затворете очи. Представете си човека, чието „лошо дете“ се чувствате. Кажете му (на глас или наум): „Повече няма да бъда верен на твоите страхове. Позволявам си да греша и да опитвам“. Стиснете юмруци – и отново ги отпуснете.
Защо работи: Връщате си правото на собствен живот.
Оплакването не е слабост. То е викът на онази част от вас, която иска да живее, но е заседнала в стари схеми. Не се борете с нея – убедете я.
Как? Започнете с тялото. Запишете един импулс. Направете една крачка. Отпуснете юмрука.
Защото животът не е „стегни се, парцал“. Той е „отвори длани. И вземи своето“.
