Признайте си честно: чувствали ли сте се някога като ходещ мъртвец с работещ мозък? Когато вътре във вас цари абсолютна тишина, а отвън носите маска на благополучие. Сякаш живеете под стъклен купол, където емоциите просто не могат да ви достигнат. Опитвали ли сте се някога да обясните на сляп човек какво е червеният цвят? Ето толкова е трудно да опишете на друг състоянието на емоционалното си замръзване. Какво да правите, когато не искате нищо и сякаш не чувствате нищо, разказва Светлана Комарова – психолог, писател, автор на бестселъра „Бизнес вещици“, основател на онлайн училище и консултант на топ мениджъри от компании в списъка на Forbes-200.
Алекситимия: когато психиката поставя емоциите на пауза
Нека бъдем наясно: алекситимията не е слабост или болест, а добре обмислен защитен механизъм. Представете си човек, който живее в черно-бял филм, докато всички останали гледат в 4K с обемен звук. Той не се преструва, той наистина не вижда цветовете. И не, това не означава, че е безчувствен пън – просто мозъкът му е решил да играе по-особени игри. Вашият мозък просто е преценил, че е по-добре да не чувствате нищо, отколкото да продължавате да търпите емоционална болка. Но какво точно е накарало психиката ви да включи този режим?
Защо се случва това?
Представете си, че психиката ви е умен страж, който е решил, че емоциите са твърде опасни. И ето ви вече с емоционална анестезия, без да разбирате защо животът се е превърнал в черно-бял филм. Кои събития в живота ви биха могли да станат спусък за тази защита?
Признайте си честно: кога за последен път наистина почувствахте нещо освен умора?
Признаци на емоционално замръзване
Проверете себе си:
Можете с часове да анализирате ситуация, но не изпитвате никакви чувства. Тялото ви реагира с болести и болки, а психиката остава студена. Когато другите плачат от щастие, вие оставате равнодушни. А какво, ако това не е равнодушие, а просто блокирани чувства? Как би се променил животът ви, ако успеете да ги отключите?
Психологически корени
Най-често причините за алекситимията се крият в:
Дългогодишно потискане на емоциите. Травматично преживяване, след което психиката е „изключила“ чувствата. Възпитание, в което емоциите са се смятали за признак на слабост. А сега главният въпрос: защо изведнъж психиката решава да блокира емоциите? Може би защото сте мислили твърде много за бъдещето и сте забравили да живеете в настоящето? Или защото някога сте си казали: „Край с чувствата, само логика!“? Вродената алекситимия е като да се родиш далтонист. Нищо не може да се направи, такава е особеността на нервната система. А придобитата е, когато психиката казва: „Стига толкова, не мога повече да търпя това!“ и включва режим за пестене на енергия.
Как да започнете да се „размразявате“?
Започнете с прости стъпки:
Проследявайте телесните си реакции – именно тялото съхранява скритите ви чувства. Практикувайте осъзнато дишане – то е като будилник за емоциите. Водете си дневник на телесните усещания, а не на мислите.
А какво, ако започнете с малко – с признанието на това, което наистина чувствате?
Практически техники
Внимание, трик: емоциите живеят в тялото. Започнете с малко – усетете как бие сърцето ви, как диша гръдният ви кош. Да, звучи банално, но работи.
Опитайте следното:
Вземете душ със затворени очи, като се фокусирате върху усещанията. Слушайте музика без слушалки, позволявайки на звуците да проникнат в тялото ви. Опишете усещанията си от храната, без да използвате думите „вкусно“ или „не е вкусно“. Потърсете в интернет „речник на емоциите“, дръжте го пред себе си и няколко пъти на ден се питайте каква емоция изпитвате в момента. „Никаква“ не е верен отговор. Ако не можете да я разпознаете, направете го с помощта на речника.
Кои от тези техники предизвикват най-голямо съпротивление у вас? Защо?
Какво следва?
Важно е да осъзнаете: работата с алекситимията не е бърз процес, но си заслужава. Това е път към по-пълноценен и осъзнат живот, в който отново ще се научите да чувствате.
