Клошарката ми разказа за своя живот
Клошарката ми сподели своята болка. Срещнах я до кофата за смет. Ровеше с пръчка в боклука, а до нея с отворена уста, любопитно я наблюдаваше мършаво куче. Изглеждаше млада, а лицето й издайнически мълвеше, че е видяла по-добри времена. Стана ми чудно какво търси жена като нея на бунището. Мълчаливо й подадох торбичката със стар хляб и понечих да отмина, но явно отгатнала мислите ми, клошарката извика след мен.
“Благодаря ти, г-жо. Рядко има добри хора като вас. Повечето изхвърлят храната на боклука, без да помислят, че има същества, които си лягат гладни. Искате да знаете как останах на улицата? Много просто – доверих се на близък човек. Братът, който ме отгледа и който замени родителите ми. Когато майка ни и баща ни починаха, с него наследихме апартамента им на две равни части.
Брат ми беше мой защитник, моята подкрепа. Остров на стабилност в този ненадежден свят. Така беше, докато не се ожени. Първоначално снаха ми ми се стори добро момиче, но като забременя, започна да се държи в бащиния ми дом като пълновластна господарка. По нейно нареждане и под мълчаливото одобрение на брат ми, трябваше да освободя детската стая, в която израснах и да се преместя в друга, много по-малка. А после в главата й се роди “брилянтна идея”: аз й преписвам моя дял от апартамента, а в замяна тя ще ми даде гарсониерата, която имаше от баба си. Брат ми я подкрепи, обещавайки, че всичко ще бъде наред, и аз се съгласих. Усещах, че присъствието ми пречи на брат ми и жена му, и двамата искат да живеят сами. За съжаление, не можах да стана част от семейството им.
След няколко дни изпълних моята част от договора и снаха ми стана собственик на наследствения ми дял. Но щом я поканих да изпълни нейната част от споразумението, тя започна да увърта: имало проблем с документите, нямала време и т.н. Един ужасен ден, когато се прибрах вкъщи, не можах да отключа вратата. Оказа се, че ключалката е сменена. Няколко минути по-късно снаха ми отвори и ми подаде две чанти с мой багаж. Оплаках се на брат ми, но напразно – той вярва, че жена му ми е дала апартамента си, както беше обещала. Обвини ме, че съм лъжкиня и каза, че всичко между нас е свършено. Сега съм на улицата. Нямам пари, нямам дом, не притежавам нищо свое, освен това куче. И то е като мен – бездомно и никому ненужно. Наложи се да напусна университета, за да работя. Но парите са малко, едва ми стигат за прехрана. Как можа собственият ми брат да повярва на тази безскрупулна интригантка? Как можа да ми причини това?”.
Източник: Лична драма
