Колежката ни я затри алкохолът. Преди години Светла беше моя колежка. Кротка, добра, изпълнителна, никога не навлизаше в конфликти с екипа. Ако се налагаше да работим до късно, тя осигуряваше храна и напитки за всички. За банкети и празници пак на нея разчитахме. И никой никога не забеляза, че колежката ни често посяга към бутилката с алкохол. Пред нас Светла се стараеше да се въздържа и отбягваше чашката. Когато се пенсионира, често ни посещаваше в офиса. Винаги сме я посрещали радушно. Пиехме заедно кафе, разпитвахме я как се справя с болната си дъщеря. Един ден тя поиска да й услужа с известна сума. Дадох й, след което Светла изчезна за няколко седмици. Два месеца по-късно отново се появи със същата молба. На мен ми стана вече малко съмнително за какво са й парите. Вгледах се по-добре в нея и разбрах.
Тя изглеждаше изтощена, уморена, дори бих казала – пияна… Тогава осъзнах за какво всъщност й трябваха парите. Докато ни беше колежка, е намирала подкрепа и опора сред сплотения ни колектив, но явно след като се е пенсионирала, се е пристрастила към алкохола. Веднъж, съвсем случайно, срещнах дъщеря й. Тина беше на двадесет години, но с ум на петгодишно дете. От нея разбрах, че баща й е починал и след смъртта му двете с майка й гладували, тъй като тя изпивала цялата си пенсия. Нещастното момиче плачело на гроба на баща си, умолявайки го по-бързо да вземе майка й. Молбите й бяха чути, защото неотдавна бившата ни колежка напусна този свят. Целият колектив отиде на погребението.
Свещите горяха в залата, на масата имаше портрет на Светла, поръчан от екипа ни. Неволно погледите ни се насочиха към починалата, чиито лик милостиво беше пощаден от смъртта. На лицето й нямаше нито една бръчка или белег, издаващ порока й. Бог изглежда я бе съжалил.
Източник: С кафето
