Кошмарът на живота ми се породи заради действията на моята майка. Аз съм на 25 години, омъжена и със съпруга ми Радослав се готвим да станем родители. На пръв поглед бихме минали за обичайното, нормално семейство, ако не е моята майка! Все по-често размишлявам над въпроса, как правилно да възприема странната ситуация – „майка – безнадежден настойник и пълнолетна дъщеря“, тъй като знам, че веднага щом родя, майка ми ще поиска да възпитава не само мен, но и внучето си. Ще започна с факта, че израснах при баба и дядо. По това време майка ми работеше безкрайно и твърдеше, че устройва по-добър живот за себе си и мен. Изпрати ме на село, за да ме държи далеч от пагубното действие на големия град. Много рядко се виждахме: единствено през лятото бяхме повече време заедно.
След като станах на 17 години, тя реши, че е време да ме прибере обратно у дома. Беше ми по-трудно не толкова да свикна с новата обстановка, колкото ежедневната комуникация с майка. Още тогава разбрах, че по-добре ще се разбирам с чуждите хора, отколкото с нея. Бавно, по-бавно, отношенията ни минаха в “ мама знае най-добре, мама има най-голям опит“. Под натиска на авторитета й, действах така, както тя иска. Беше ми забранено да изказвам мнение или да давам воля на чувствата си. Нямах право да повишавам глас или да променям интонацията си. В такива моменти изпитвах гняв, но не знаех как да й обясня ситуацията така, че правилно да ме разбере.
Не ми оставаше нищо друго, освен да се съглася с нея, защото нямах повече сили и търпение да споря с майка си, за да защитя собственото си мнение. С годините така успя да ми смачка психиката, че и сега не мога да се отърся от влиянето й. След всеки разговор се чувствах толкова уморена, сякаш вампир ми смучеше енергията.Понякога взимах и успокоителни.
И сега, когато с Радослав очакваме бъдещето си дете, повече от убедена съм, че майка ми ще настоява да взима решения и за неговия живот. Кажете ми, моля ви, как да постъпя, за да имаме с майка ми нормални отношения?
Източник: С кафето