Красива жена съм и често забелязвам как мъжете ме гледат с възхищение. Сред ухажорите ми имаше богати и красиви, но за мен съществуваше само Добрин. Знаех, че е семеен, но реших, че каквото и да ми струва това, все някога ще успея да го разделя с жена му. Използвайки цялата си сила и очарование, две години по-късно той се влюби толкова силно в мен, че напусна съпругата си и двете им деца.
Близките ми ме укоряваха, че съм разбила едно семейство, но любовта е като войната – няма правила.
Няколко месеца след развода му, с Добрин се оженихме. Направихме скромно сватбено тържество и заживяхме като съпруг и съпруга.
Но щастието ми не продължи дълго. Откакто се събрахме под един покрив, той се промени. Вечно беше уморен, отказваше да правим любов, а и често се връщаше късно след работа. Със сърцето си на влюбена жена усещах, че нещо не е наред.
Един ден нервите ми не издържаха и му казах, че щом не ме обича вече, да си събира багажа и да се връща при бившата си съпруга.
За моя огромна изненада, Добрин не възрази. Тихо си взе куфара и излезе. Не се опитах да го спра – явно той отдавна беше решил да сложи край на брака ни.
По-късно разбрах, че мъжът ми се е събрал с първото си семейство, което го е приело с радост. Сега с него сме в развод. Добрин твърди, че връзката ни е била голяма грешка и истинската му любов е бившата му съпруга. Но аз мисля, че на него просто му харесва да мами жените и да бъде вечния любовник. Съсипана съм.
Близките злословят зад гърба ми, че справедливо си плащам за греховете. Преди няколко дни го видях със семейството му на улицата. Всички изглеждаха щастливи. Бившата му се смееше, а той й шептеше нещо на ухо. Когато ме видяха, онази се изплю на земята и отвратена извърна поглед. Дълго гледах след тях, а от очите ми се стичаха сълзи. Хората са казали, че не можеш да градиш щастието си върху чуждо нещастие. Сега знам, че са прави…
Източник: Лична драма
