Красивият ми брат се роди, но не всички бяха щастливи. Един ден като се прибрах намерих майка ми да плаче в кухнята. Тя като ме видя се засмя, но после отново започна да плаче, а малко по-късно към това се прибави и кавгата с баща ми. Тестът не излъга – голям тест обаче ни очакваше всички в семейството… Родителите ми дори не мислеха да имат друго дете. Имаше твърде много проблеми. Мама отвори малък семеен бизнес. Татко започна да има проблеми с алкохола, започнаха да прекарват по-малко време с нас. Това продължи известно време. Докато мама успее да събере достатъчно пари за почивка край морето.
Спомням си колко бяхме щастливи.
И така … Морето, топлината, слънцето, плажа … Като че ли всички проблеми бяха изчезнали. Сестра и аз се наслаждавахме на всяка минута. Беше толкова много забавно. Играехме, пеехме, плувахме, танцувахме. Това също се отрази на родителите ни. Те изглеждаха по-млади, започнаха да ходят отново, държейки се за ръце.
Прибрахме се. Месец по-късно видях майка ми да плаче. Сама. В кухнята. На въпроса какво се е случило, тя се опитваше по всякакъв начин да скрие причината. Но тогава се скараха с баща ми. Причината – бременността на майка ми. Тогава бях почти на десет години. Вече имах малко представа какво е бременност. Дори знаех, че има специални тестове. Намерих го на нощното шкафче на майка ми- 2 ленти. И тогава отново вечните кавги, конфликти, ядосаният ми баща, разстроената ми майка, мрачната ми баба. Както по-късно разбрах, всички опитвали майка ми да я убедят да направи аборт, но тя не се съгласила. – Няма да направя! – казва тя. Започваха трудни дни. Безкрайни спорове, скандали. Това не беше само за майката. А и ние. Всеки от нас усети това напрежение у дома. На сутринта стана ясно, че нещо не е наред. През цялото време имаше лоша атмосфера.
Не можехме да разберем какво става. Какво се случи. Все повече съседи започнаха да идват в нашия дом.
Ние дори по някакъв начин започнахме да мразим баба си, която, очевидно, не е била благосклонна към нас. В противен случай майка ми нямаше да стои затворена в тоалетната след пристигането ѝ. И когато тя излезе отново със сълзи в очите, изведнъж исках да кажа, че винаги ще бъда с нея, че ще направя всичко, за да помогна, че наистина искам по-малък брат или сестра, ще ѝ помогна във всичко, както направих тогава когато се роди Марина.
Тогава за първи път майка ми ме погледна толкова горещо, че усетих, че тя е щастлива. И сестра ми и аз станахме нейни истински приятели. И сега, след толкова години, разбирам, че сестра ми и аз се превърнахме в истинска подкрепа.
Тогава баща ми твърдо каза, че ако майка ми избере детето, нашето семейство ще се срине.
Изглежда, че не можеше да приеме че ще има три деца, които майка ми е решила да отглежда с любов. В края на краищата, то и така връзката им не беше толкова добра. Тогава баба и дядо спряха да общуват със снаха си. Понякога ни даваха подаръци, но те дори не разговаряха с майка ми по телефона.
Приятелите на майка ми също не се съгласиха с нейното решение. Особено, защото тя ръководеше семейния ни бизнес. Но мама беше решена. Тя никога не се оплакваше, не поемаше цялата отговорност, правеше всичко сама, носеше тежки чанти. И все още не разбирам къде е намерила толкова много сили да работи. В това положение се държеше с достойнство.
Баща ми тогава започна да пие много, често се прибираше у дома пиян. Те не говореха много с майка ми … Беше доста труден период за нашето семейство.
Гледнах по-малката си сестра, помагах на майка ми в къщата и тя печелеше пари и се опитваше да бъде винаги позитивна, да не се оплаква от такъв живот. Татко имаше сериозни проблеми, но аз никога не го обвинявах.
И така, този ден дойде. Красивият ми брат се роди.
Късно през нощта, майка ми ме събуди, прошепна, че скоро ще дойдат за нея, ще отидат в болницата, а след това ще се върнат с нашия брат. Тя даде няколко важни инструкции за следващите дни, целуна я и си тръгна.
Сестра ми и аз изобщо не спахме след това. Всички се молеха, всичко да бъде наред с майка ми и бебето. И тогава дойде баща ни. След като разбрал, че майка ми вече ражда, той веднага се обади на някого. Той попита дали вече е родила майка ми или не? И тогава се разплака, дори не знам защо. Беше информиран, че има здраво момче.
Брат ни за нас беше лъч светлина, от който се нуждаехме толкова много. Всички ние работихме усилено, за да го отгледаме. Заедно с него дойде в нашата къща спокойствие и мир.
И сега той е любимото ми 17-годишно момче. Същата надежда на родителите ни, която ги държеше заедно. Те преживяха тази ужасна криза и не се разделиха.
Източник: За Жената
