Кучето се изходи, докато си вървях по тротоара. Неговата стопанка обаче се направи, че не го забелязва и продължи с бодра крачка напред. Аз се замислих, че такава картинка виждам редовно както в парка, така и по улиците и досега си мълчах. Но този път тази наглост някак си вече ми дойде в повече. Все пак аз вървях плътно зад нея и видях всичко. Веднага настигнах госпожата и любезно я попитах защо не чисти след кучето си. За моя изненада дори не получих отговор, вместо това тя се забърза напред. При повторното ми настояване да ми отговори на въпроса, тя ми изсъска да не меся в чужди работи. Чужди? Та нали аз съм съвестен гражданин, който хвърля боклука си разделно и греда да пази чисто? Някак си не се примирих с нейният непукизъм и продължих да я питам каква е причината да не почиства след домашния си любимец. Тогава тя ми каза да й купя пликчета, щото били скъпи и нямала пари да си вземе.
Загледах се в нея – добре облечена жена на средна възраст, не изглеждаше да изнемогва от бедност. Така че не приех този аргумент и продължих да настоявам да си почисти след кучето. Тя започна да става агресивна и да ме заплашва. Каза, че може дори да ме осъди за тормоз. Да ме съди? Това звучеше направо нелепо. Започнах леко да се ядосвам, защото чувството на справедливост определено липсваше. Реших, че е добре да потърся някой орган на властта, който да я вразуми. За щастие, точно пред нея видях един полицай. Спрях го и му разказах какъв е проблема. А жената се нахвърли върху мен като каза, че не се познаваме и я тормозя като й влизам в личното пространство. И какво се случи мислите?
Полицаят изслуша и двете страни и ми препоръча да се отдалеча от нея. Т.е. затова, че кучето се е изходило на тротоара излязох аз виновен! От днес аз не обръщам внимание на минираните улици и тротоари. Възприемам ги като част от пейзажа. Разбрах, че хората не могат и няма как да се променят. Продължавам да пазя природата и да хвърлям разделно боклука. Домашен любимец нямам, но ако имах такъв, сигурно щях да си купя пликчета за една година напред.
Продължавам да си мисля за случката и се убеждавам, че всичко е до човека – има хора, които пазят и такива, които каквото и да стане, ще си останат свине. В крайна сметка всичко е въпрос на възпитание. Затова, мили хора, възпитавайте децата си още от малки. Пък ако не успеете, сърдете се на техните невъзпитани приятели, които ще ги научат на подобни неща.