Кварцовата лампа – порасналите деца все още смътно си я спомнят. А може би някои сме я забравили? Значи сега е време да им я припомним. Миризмата й няма как да се забрави. Вируси, болести и други подобни явления по времето на социализма бяха известни само на възрастните. В сравнение само, сегашните деца знаят всичко за коронавируса, рака и другите опасни болести. Още от детската градина държавата се грижеше за здравето на децата. Сеансите с кварцова лампа бяха задължителни през студените сезони. Облъчването с нея беше под формата на игра, а миризмата – незабравима. Обяснението беше, че това е нещо като изкуствено слънце, за да си набавяме витамин D през зимата, против рахит, бактерии и вируси. Беше ни интересно, а и всички искахме да носим такива очила. Понякога очилата не достигаха и част от децата трябваше да стоим пред кварцовата лампа със затворени очи. Едва ли не се карахме за тези очила.
Облъчването продължаваше и в началните ученически години. Редяхме се в коридора пред стаята до лекарския кабинет, изчаквайки реда си за няколко минутки пред кварцовата лампа. И така всяка година до момента на ваксинация. Ваксини на децата се поставяха в класните стаи. Идваха сестрите с поднос спринцовки, памук и шишенце спирт. Навивахме ръкавите и изчаквахме реда си в редичка пред черната дъска. Имахме и групови посещения при зъболекар. Там беше страшно. Още си спомням звукът на стържещите машинки и пронизващата болка. Защото тогава не те питаха дали ти е удобен столът и дали желаеш упойка. А времето през зимата летеше в игри и забавления. Играехме по цял ден навън. Ходехме на пързалки с шейни и найлони. Прибирахме се само да хапнем и да сменим мокрите дрехи и пак излизахме. И така цяла зима.
И като че ли болни деца нямаше. Или и да е имало, настинката минаваше с топъл чай и лимон. А вашите спомени от детството какви са? Боледувахте ли или бяхте здрави? Ще се разваме да ги напишете в коментарите.
Източник: С кафето
