Летният ми флирт прерасна в любовна връзка. Аз съм момиче със сериозна 6-годишна връзка, преминала през много трудности, но оцеляла въпреки всичко и всички. С приятеля ми сме заедно от гимназията и сме споделяли и добро и лошо. Той е първата ми любов, първият ми мъж в живота и може би човекът, с който бих споделила бъдещето си. Двамата израснахме заедно, претърпяхме много метаморфози в развитието си, имали сме проблеми от различно естество, разделяли сме се, карали сме се, обичали сме се, страдали сме, сблъсквали сме се с измяна (от негова страна)…но по един или друг начин сме намерили начина да запазим връзката си. Аз съм морален, принципен човек, който държи на човека до себе си и го уважава. До тук добре… Но даже и принципните хора очевидно понякога нарушават принципите си. От няколко месеца се срещам с друг мъж…Той също има сериозна връзка. Нещата станаха изключително спонтанно и непринудено, никога на съм предполагала,че мога да имам нещо общо с него. Но това е поредното доказателство, че живота си играе с нас.
Той е познат на приятеля ми, аз също познавам неговата приятелка, никога не съм го възприемала в тази светлина, в която той се разкри пред мен. Просто една вечер се случи…а след тази вечер последваха още срещи, като за мен всяка една от тях беше “за последно”, но след нея идваше следваща… Пропуснах да спомена, че хората с които сме в момента са извън България, така че не беше голяма пречка да се виждаме, когато времето ни го позволява и нямаме ангажименти. Мислех си, че с края на лятото този летен флирт и авантюра ще приключат, но не стана така. Това продължава до ден днешен, разговори, тел. обаждания, есемеси, срещи, незабравими уикенди, романтика. Нещата не се ограничават в секса, връзката, която имаме помежду ни започва да става много силна. Споделяме си, той започва да ми има доверие, да ми казва, че му липсвам,че му е мъчно за мен,че мисли за мен…
Неговите отношения с приятелката му куцат и определено не са пълноценни и според мен с или без моята намеса биха отишли към раздяла. Аз обаче не мога да кажа същото за моята връзка. Не че ние с моето гадже си нямаме проблеми, напротив, но просто аз в него виждам човека, на който мога да се опра, на който 100% мога да разчитам и да имам доверие, с който ме свързват толкова спомени, сигурността и стабилността, която е много важна за граденето на едни сериозни взаимоотношения.
За “любовника” ми (мразя тази дума, но то така излиза) не мога да кажа същото. Той има други черти, с които ме привлича ужасно. Просто двамата попадат в коренно различни категории и типажи, не мога да ги сравнявам. Другия ми дава емоция, някаква тръпка, която ми дава мотивация в това сиво ежедневие, зарежда ме с енергия-различна категория плюсове.
Въпросът ми не е кой да избера, защото аз за себе си вече съм избрала. Не бих се разделила за нищо на света със сегашното ми гадже и не бих зарязала питомното, за да гоня дивото. Въпросът е как да приключа взаимоотношенията си с “втория”? Липсва ми смелост да го направя, а в момента се движа по много тънко острие и залогът е твърде висок.
Ако се издъня пред приятеля ми, това е краят…той ще се отрече от мен, ще ме намрази, заради предателството и то с негов кажи речи приятел..От друга страна все отлагам края и давам шанс за още една среща с другия:( Някак си ни е адски удобно, тъй като и двамата сме в едно и също положение партньорите ни да са далеч от нас, не се натоварваме един друг, а срещите ни са като оазис в пустиня, отпускаме се и се разтоварваме.
Случвало ли ви се е да знаете кое е правилното решение, но да не ви достига решителност или смелост, за да го изречете? Знам, че аз забърках тази каша и аз сама ще трябва да я оправя. Знам и че ще бъда осъдена от мнозина тук и повярвайте, ако преди няколко месеца бях прочела подобна история тук и аз бих осъдила авторката и.
Но уви, по ирония на съдбата,на всеки се случва да се подхлъзне. Аз съм живото доказателство за това. Така че никога не казвайте ” НИКОГА”, не знаете какво ви очаква зад ъгъла…
Източник: Розали
