Лошото момче, по-голямо от мен ме караше да полудявам от любов. Така започва историята ми. Години наред ходих с големи очила, бях отличничка в училище, скромна и пълна с комплекси. Но през един прекрасен ден се появи Той. Беше 8 декември, фаталната среща се състоя в двора на баба ми (дойдох при нея за уикенда). Бях почти на 14 години, 9-ти клас, а Юли беше на 18. Стояхме с приятелка на двора, когато очите ни се срещнаха. Това беше и мигът, който промени живота ми. Няколко дни по-късно той казал на приятелката ми, че съм много красива. През следващата ни среща аз бях мълчалива и срамежливо обръщах глава настрани. Не мога да кажа, че Юли беше някой красавец, или че притежаваше по-особено обаяние, но в него имаше нещо. Висок, със зелени очи, широки плещи, по-възрастен от мен с четири години и вероятно именно това ме привлече. Общо взето аз, скромната отличничка, се влюбих в хулиган. Вероятно връзката ни би се развила нормално, ако за своите 18 години, Юли не злоупотребяваше с алкохола. Компанията му също обичаше да пие и постоянно се замесваха в скандали с полицията.
Може би му липсваше бащино възпитание, тъй като съдбата беше приковала баща му към легло, още когато Юли е бил на четири години. Горката му майка е посветила живота си на болния си съпруг и разхайтен син. Постепенно с него станахме двойка. Въпреки че оттогава изминаха 13 години, много добре си спомням миналото. Ние сме деца на 90-те години. Нямахме пари, не висяхме по кафенета и кина, криехме се във входовете зимно време, а лятото седяхме на пейките. Не разполагах с джобни, а и честно казано никой от приятелите ми също нямаше. Мама бе самотен родител и с брат ми ни отглеждаше сама. Градът ни беше малък и беден, даваше ни пари само за кифлички, а ние си купувахме цигари. С Юли се срещахме всеки ден, дори го запознах със семейството си.
Тогава те не знаеха много за него и всичко можеше да се развие по различен сценарий, защото той временно спря да пие и изостави компанията си. За съжаление навикът си каза думата и той отново се върна към старите си привички. Много скоро репутацията му стана толкова лоша, че всички казваха: ” О, горката Софи, трябва да я спасим.” И сякаш, за да налее допълнително масло в огъня, Юли вечно идваше пиян у дома. Разбрала истинската същност на приятеля ми, мама ми забрани да се виждаме.
Но по онова време бях толкова влюбена, че си сложих розовите очила и се преструвах, че нищо не забелязвам. За да бъдем заедно, започнах да бягам от училище. Тогава мама ми предложи опция: “Ако Юли спре да пие поне за няколко месеца, ще ти позволя отново да се срещате.” По принцип нормално предложение и ако той наистина искаше да бъде с мен и не мислеше само за себе си, щеше да се съгласи. Но приятелят ми нагло се засмя и за пореден път се напи. Скубах си косите, защитавах го, докато в същото време Юли лежеше пиян на улицата. Близките ми започнаха да ме преследват, стигна се дотам, че не можех можех спокойно да изляза на улицата! Непрекъснато се карахме, взеха ми телефона и ключовете. За назидание бях поставена под домашен арест. Не се страхувах от нищо. Вечерта се обадих на приятелката си я помолих да каже на Юли да ме чака под терасата. Изготвях план за бягство.
Същата вечер, когато всички заспаха, аз откраднах малко пари от брат си и скочих през прозореца. Никога не съм изпитвала подобен адреналин през живота си. С разтуптяно сърце хукнах към любимия. Цяла нощ гуляхме, а на сутринта баба и брат ми ме откриха в къщата на Юли. Последва страшен скандал, след което ме прибраха насила у дома. Когато слязох от колата, получих толкова силен удар в стомаха, че паднах на земята. Докато брат ми ме риташе като животно, баба ме налагаше с юмруци по главата. Дойдох на себе си в болницата. Баба идваше всеки ден да ме види, чувстваше се виновна, въпреки не се държах зле с нея. Не физическата болка ме измъчваше, а липсата на любимия. Когато ме изписаха, всичко започна отново: лъжи, наблюдение, скандали. Писна ми от това. Ставах все по-неконтролируема.
Един прекрасен ден мама не издържа и ми каза:” Щом не можеш да живееш нормално, събирай си багажа и се махай.” Честно казано, отдавна чаках тези думи. Станах, за да си събера вещите, а мама в паниката си плачеше и крещеше. Семейството на Юли ме прие добре, общо взето те са мили и добри хора. За разлика от тях синът им беше алкохолик и скандалджия. Такъв е животът-едни искат любов и нежност, други са ласкави и добри, трети се превръщат в чудовища. Юли беше точно такъв – непрекъснато се караше и създаваше проблеми. Имаше сложен характер. Останах в дома им около две седмици, докато мама не ме прибра обратно, обещавайки ми, че ще се срещаме, когато пожелая. Разбира се, тя не удържа на думата си …
Вкъщи отново започнаха да притискат и тормозят. И ето че забременях…. Бях толкова щастлива, че и през ум не ми мина мисълта за аборт. Наивно вярвах, че и любимият ми ще се зарадва на новината.. Отлично си спомням онзи ден. Когато съобщих на мама, тя хладнокръвно заяви, че трябва да направя аборт. Не очаквах толкова спокойна реакция от нея. Но щом казах: “не”, избухна страшен скандал. Аз също изпаднах в истерия и започнах да крещя. В гнева си се опитах да се самоубия, но брат ми ме спря. С взаимни усилия близките ми ме принудиха да направя аборт. Изминаха два месеца, а болката не намаляваше. Трудно ми беше морално да преодолея мъката от загубата на детето си.
С Юли продължавахме да не се разбираме. На всеки две седмици се разделяхме, после пак се събирахме. Така изминаха няколко години. След една поредна раздяла, той се напи и цяла нощ крещя под терасата ми. Не му отговорих – дълбоко в себе си бях претръпнала. Най-накрая свалих розовите очила. Тогава го видях за последен път. Няколко години не можех да го изтласкам от сърцето си, често мислех за него и на моменти осъзнавах, че все още го обичам … Това чувство мина, когато съдбата ме срещна със съпруга ми. Неотдавна неизвестно как Юли беше намерил номера ми и един ден съвсем неочаквано ми се обади.
Честно да ви призная, сърцето ми се преобърна. Говорихме си близо 10 минути и накрая той каза нещо, което дълбоко ме потресе: “Никога няма да те забравя! Ти си любовта на живота ми!” – това бяха последните му думи. 100% съм сигурна, че би искал да върне времето, но никога няма да предам семейството си, обичам съпруга си, обичам го много. И нека миналото остане в миналото. Да пуснем и да простим. Във всеки случай му благодаря за любовта, емоциите, спомените, опита, мъдростта и силата. Надявам се, че и той ще успее да намери любим човек така, както аз открих съпруга си.
Източник: Лична драма