Любовницата ме кара да правя неща, за които после ще съжалявам. Така започва историята ми. Ако публикувате писмото ми, ще го дам на любовницата си с молба да го прочете няколко пъти, та дано проумее истините, които напразно се опитвам да й втълпя. На 47 съм, два пъти женен. Първият ми брак бе плод на ученическа любов, която продължи и през студентските години, и както се случва на тази възраст, непредвидената бременност и раждането на дъщеря ни узакони връзката.
Бях млад, ненаживял се, лудо влюбен в живота и красивите жени. Докато, вече на 35, отново се влюбих – в настоящата си съпруга. Тогава беше красива, с мъжка професия, високоплатена и… омъжена. Не бе от лесните, а и като компютърен специалист не обичаше многословието. Да й напиша любовно писмо, с малко думи и прости изречения, се оказа най-трудното нещо, пред което се бях изправял. След дълго умуване и стотици изтрити текстове на компютъра написах само едно „Обичам те!“, метнах й го в електронната поща и това свърши работа. Аз наистина тогава я обичах.
След две години криене бракът между нас се роди от пепелта на двата развода – моя и нейния. Сякаш за да разцъфне любовта ни, бяха нужни две жертвоприношения. За съжаление не мина много време и разбрах, че животът на мъж и жена заедно е твърде изтощителен. От един момент нататък емоциите изчезват и всеки ползва тялото на другия, за да си достави сексуално удоволствие.
Понякога дори единият се насилва, просто за да се избягват обясненията и да се спестяват конфликтите. За да бъда честен, трябва да кажа, че аз бях инициаторът за разводите и женитбата ни. И ето че само след няколко години скуката отново се настани в сърцето ми, жадно за тръпка и висок адреналин. Но, познавайки диаграмата на развитието на чувствата в семейната двойка, си обещах, че повече експерименти в това отношение няма да правя и нови семейства няма да създавам. Което не изключваше варианта да се влюбвам и да имам нови връзки.
Соня – сегашната ми любовница, отказва обаче да ме разбере. Втълпила си е, че аз съм мъжът на живота й, респективно тя е моята жена-мечта и всячески се опитва да разруши хубавото между нас. Не отричам: интелектуално си допадаме, в с*кса сме като едно тяло и двамата имаме завидно чувство за хумор – все рядко срещащи се качества за добра комбинация в една извънбрачна връзка.
Но според нея това не било достатъчно и от пъзела на нейното щастие липсвало само парченцето с надпис г-жа Трифонова. Тоест – моето фамилно име. За да ме разберете добре, ще си позволя да споделя дословно разговора при последната ни среща онзи ден. Както обикновено, сутринта преди работа пиехме кафето си във виенската сладкарница до нейния офис. Мислех, че сме приключили с темата за съвместното ни бъдеще, когато облизвайки съблазнително с език остатъка от сметана върху горната си устна, тя бавно, но натъртено изрече:
– Зарежи жена си!
– Защо? – отвърнах изненадан. – Защо искаш да превърнем вълнуващата ни връзка в обикновена любовна история със затихващи функции?
– Добре знаеш, че с мен няма да е обикновена… Писна ми да те виждам само сутрин и след работа за по един час и да чакам двата пъти в седмицата, когато отиваме в хотел да се любим.
– А ти би ли зарязала твоя? – провокирах я нарочно, защото съпругът й има печеливш бизнес и, общо взето, от нищо не я лишава.
– Стига да ми кажеш, ще го направя – отговори, без да се замисля, от което косите ми настръхнаха.
За да разведря обстановката, й напомних, че обедните й почивки често са заети от колегата й Васко, който я ухажва, без да се смущава. Тя обаче се ядоса, че я ревнувам, грабна си чантата и демонстративно ме заряза. И оттогава не отговаря на позвъняванията ми.
Не знам как по-ясно и разбираемо да й обясня, че аз вече имам солиден опит от двата си брака, в които съм встъпвал с любов и съм ги провалял заради нова любов. Само че първия път бях на 23, втория – на 35, а сега гоня 50-те. И съм сигурен, че ако отново оглупея и изперкам да се женя, скуката ще ме нападне още по-рано от преди.
А и някак си красивата, сексапилна, елегантна и презадоволена материално от сегашния си съпруг Соня не се вписва в кухнята, около печката и мивката на моя дом. Да не говорим, че съпругата ми не заслужава изневиделица да й сервирам молба за развод. Погледнато обективно, единственият й дефект е, че е законна, а не чужда жена. То май и с първата беше така, но да се връщам толкова назад във времето е безпредметно…
Ако скъсам със Соня знам, че дълго време ще ми липсва, защото яко си пасваме, особено в леглото. Ако пък, след като прочете писмото ме напусне, може и да е за добро. Отдавна съм се отказал да тичам след жени, освен това, за да си върна благоразположението й, ще трябва доста да се потрудя и охарча…
Имам усещането, че светът е легнал върху раменете ми. Така е винаги когато трябва да взимам важно решение. Затова с писмото си ще се опитам да прехвърля топката на нея. И каквото сабя покаже!
Трифонов
Източник: Лична драма
