Любовниците на майка ми се въртяха постоянно, а аз страдах. така започва разказът ми. Моите родители се оженили единствено защото сглупили да имат безотговорна интимна връзка. Когато баба ми разбрала, насила принудила 18-годишната си дъщеря да се омъжи за баща ми. Но след сватбата се оказало, че майка ми е с извънматочна бременност и била приета по спешност в болницата.
Малко след като я оперирали, на свиждане дошла племенницата на баща ми. С присъща детска наивност глупавото момиче й разказало, че баща ми пренощувал при бившата си съпруга. Години наред майка ми повтаряше едно и също: ” Бях млада, красива, лежах почти мъртва в болницата, а той, който е с 9 години по-стар от мен, спал с бившата си жена!” След тази история животът на майка ми тръгнал по надолнището: алкохол, пиене по повод и без повод, а любовниците сменяла като носна кърпа.
Помня как се прибираше в късните часове мъртво пияна и заспиваше с дрехите на леглото. Понякога я чаках седнала на стола, поглеждах часовника, и единственото, за което се молих, бе да се прибере жива. На сутринта тя се събуждаше, и все едно нищо не е било, заминаваше на работа. А аз стоях и гадаех, в какво състояние ще се прибере вечерта и ще се прибере ли въобще.
Когато я питах защо живее по този начин, мама винаги си намираше оправдание: “Баба ти е виновна, че се омъжих за баща ти, а той ми провали живота.” Всеки път, когато майка ми си намираше нов любовник, тя ми задаваше един и същ въпрос: “С бедния си баща ли искаш да живееш или с богатия ми любовник?”. Винаги избирах баща си. И тогава за пореден път, майка ми си намираше виновник за безнравствения си живот, този път в мое лице. Често се опитваше да ми внуши вина, че ми е дала живот.
До гуша ми бе дошло да слушам, колко съм грозна, неблагодарна, необщителна, и как съм наследила всичко лошо от баща си.
Понякога ми устройваше “проверки на любов”, твърдейки, че не съм й родна дъщеря, а осиновено дете от приют. В такива моменти яростно протестирах и с цялата си детска обич й казвах, че тя е моята майка. По всичко личеше колко се радваше тази жена на моята мъка. Всеки наш разговор завършваше с горчиви сълзи.
При тези грозни сцени баща ми оставаше като страничен наблюдател. Никога не чух една дума на обич от него, нито усетих бащината му подкрепа. Благодарна съм му за едно – че не ме измъчваше така, както майка ми. Вече съм на 30 години, а все още не мога да забравя миналото.
Жестокостите, на които ме подлагаше родителката ми, направиха от мен едно чудовище. Неуверена съм, страхлива, любезна към чуждите хора, но жестока с близките си. Най-потърпевши са семейството ми. Майка ми продължава с опитите си да ме измъчва и често подкопава доверието на хората към мен. Най-лошото е, че някъде в сърцето си знам, че тя наистина не ме обича.
Сега започнах да ходя на терапевт, защото разбирам, че моето минало, а именно – отношението ми към миналото и дори настоящите взаимоотношения с майка ми тровят живота ми, пречат на изграждането на здрава връзка и опитите ми да продължа напред.
Източник: Лична драма
