Людмила Павличенко – руската снайперистка
Людмила Павличенко е родена в средата на 1916 г. в Киевска губерния. Първата й любов довела до бременност и ранна женитба. На 16 г. тя ражда сина си Ростислав. И както често става ранният й брак бързо се разсипва. Запазва обаче заради сина си съпружеското име Павличенко и с него става известна в целия свят. За детето й помагат роднини и приятели. През 1937 г. Людмила Павличенко постъпва в историческия факултет „Тарас Шевченко“.
Занимава се със стрелкови спорт и постига не лоши резултати. През лятото на 1941 г. студентката четвърти курс Людмила Павличенко преминава преддипломен стаж в научната библиотека в Одеса. Избрана е темата – съединението на Украйна с Русия.
С началото на войната Людмила отива във военкомата с дипломата за стрелкова подготовка и моли да я изпратят на фронта.
В състава на 25-а Чапаевска дивизия тя влиза в боевете край Одеса с немците и с техните съюзници румънците. В един от боевете поема командването на взвода след гибелта на командира. После постига своето и става снайперист. Тя има прекрасен слух, изумително зрение и отлично развита интуиция.
Попълва бойната си сметка почти всекидневно, като участва и в атаки. Отначало си поставя за задача да убие 100 фашисти. От август до октомври 1941 г. тя унищожава 187 войници и офицери на противника. За Людмила говорят и от другата страна на фронтовата линия, разпространяват слухове, че чувала шумове от половин километър. Немците организират лов за неуловимата Людмила, но не успяват. В Севастопол хладнокръвната „машина за убийства” 25-годишната Людмила се влюбва в своя съекипник в снайперската война младши лейтенант Леонид Куценко.
През декември 1941 г. Людмила е ранена и Леонид я измъкна изпод огъня. В разгара на боевете подават заявление за регистрация на граждански брак. Щастието им не е дълго. През март немците откриват позицията им и я покриват с минохвъргачен огън. На Леонид е откъсната ръката, сега пък Людмила го измъква изпод огъня. След няколко дни той умира в болницата от многобройните си рани в ръцете на Людмила. По това време в бойната си сметка попълва 259 унищожени фашисти.
След гибелта на Леонид започват да й треперят ръцете, но тя успява да преодолее тази своя лична драма. Публично обявява, че ще увеличи броя на убитите противници до 300. Против Павличенко са хвърлени най-добрите снайперисти на Вермахта. Според някои сведения с нея са премерили сили 36 хитлеристки снайперисти. При един такъв дуел, продължил няколко денонощия, тя вижда в окуляра на оптичния си прицел окото на противника си.
Успява първа да натисне спусъка. Успява да се промъкне до неговата позиция и да му вземе документите. Сред тях е и книжката с бойните му резултати – започнал войната още във Франция и имал в сметката си над 400 убити войници и офицери. Малко преди падането на Севастопол, през юни 1942 г. тя е тежко ранена. Евакуирана е по море. Легендарната 25-а Чапаевска дивизия загива. Последните бойци потапят знамената в Черно море. Към този момент тя има в сметката си 309 унищожени противници. И то само за година от началото на войната. В Москва решават, че тя достатъчно е служила на бойната линия и няма смисъл неведнъж раняваната и контузвана, преживяла лични загуби, да се пъха в пъкъла.
По покана на съпругата на американския президент Елеонор Рузвелт и Американската студентска асоциация за САЩ заминава делегация от студенти-фронтоваци. Новината, че с нея пристига руска жена, лично убила над 300 фашисти, предизвиква сензация. Американските журналисти не са очаквали да видят миловидна млада жена, истинска героиня, и й задават нелепи въпроси: – Какъв цвят бельо предпочитате? – я пита журналист. Людмила мило се усмихва: – За подобен въпрос у нас може да получите удар по физиономията. Приближете се малко… Този отговор покорява и най-зъбатите акули от американските медии, които я величаят като „Лейди Смърт“. Статии с възхищения за руската снайперистка се появяват в почти всички американски вестници. Приема я лично президентът на САЩ Франклин Рузвелт, а с неговата съпруга Елеонор Рузвелт Людмила се сприятелява и това приятелство продължава много години.
Людмила Павличенко присъства на много приеми, участва в митинги в много американски градове. Главна тема на нейните слова са за „втория фронт”, който непрекъснато е отлаган. На митинг в Чикаго Людмила Павличенко произнася думи, които са запомнени от цяло поколение американци: – Джентълмени, аз съм на двайсет и пет години. На фронта успях да унищожа триста и девет фашистки завоеватели. Не ви ли се струва, джентълмени, че вие твърде дълго се криете зад моя гръб? Множеството за миг замира, а след това избухва буря от аплодисменти. В този ден младата руска девойка заставила много американци да променят своето отношение към войната в Европа.
Знаменитият американски певец Уди Гътри й посвещава песента Miss Pavlichenko. След САЩ Людмила Павличенко посещава Канада и Великобритания, а след това се връща в СССР и става инструктор в снайперската школа „Выстрел”. На 25 октомври 1943 г. за проявени храброст и геройство на Людмила Павличенко е присвоено званието Герой на СССР. Завършва военната служба със звание майор. Завършва образованието си в Киевския университет, работи дълги години като научен сътрудник към Главния щаб на ВМФ, работи в Съветския комитет на ветераните от войната. Отглежда сина си, още веднъж се омъжва, живее пълноценен живот. Неимоверното напрежение в годините на войната, раните и контузиите непрекъснато напомнят за себе си. Людмила Павличенко умира на 27 октомври 1974 г. едва на 58-годишна възраст. Тленните й останки са погребани в Новодевическото гробище в Москва. В Централния музей на Въоръжените сили на Русия на подвига на Людмила Павличенко е посветен специален стенд, където са експонирани нейно оръжие и лични вещи.
Източник: Бгспомен
