Мара Малеева, трудолюбивата лекарка научила Тато как да контактува с посланици, как да използва прибори и какви книги да чете.
“Преди да седнем след закуската в хола, тя му нанасяше бележки по страниците”, казва приживе поетът Димитър Методиев.
“Не пудрете мъжа ми пред камерата, за да не се чувства в облаците. Той трябва да е за пример като човек от народа”, съветвала тя.
Мара Малеева има огромна роля за израстването на Тодор Живков. Тя го е отучила от лоши навици, дисциплинирала го е и го е ошлайфала, твърдят местните в село Говедарци, където дълго време съпругата на диктатора е била общопрактикуващ доктор.
“Нашата лекарка, както я наричаме тук, работеше от сутрин до вечер, а Живков обичаше да посещава кафенетата и да играе табла. Тя обаче бързо го стегна и го направи значим човек”, обясняват пред “168 часа” по-възрастните, които помнят времето, когато Мара Малеева ги е лекувала.
Преди 1989 г. официалните биографи разказваха, че в Говедарци Живков е развивал нелегална дейност, но след промените излязоха много публикации, които потвърждават казаното от местните. Той по цял ден играел табла с “мацакурците”, както наричат хората в селото. Самият Живков в мемоарите си описва тези забавления по коренно различен начин:
“За да върша привичната си партийна работа, бързо се внедрих в местното читалище и в дейността му използвах целия си организационен опит”.
Докато живеели в Говедарци, съпругата му Мара ставала рано сутрин, отваряла лекарския кабинет и до късно вечер приемала пациенти.
Била изключително интелигента, дребна на ръст, с широка усмивка и заедно с това много скромна и отзивчива като човек. Така я помнят местните.
Имала завидни знания в различни сфери и дори предложения за научна работа в сферата на медицината. Мара Малеева обаче отказала всички постове и изцяло се посветила на работните задължения на Тодор Живков.
Историческите хроники са документирали, че първоначално лекарката се заела да обучи съпруга си как да контактува с посланици и дипломати. Показала му етикета на говорене и заедно с това му преподала и урок по хранене с всички прибори на официални вечери. Изготвила и списък с препоръчана литература, който да обогати общата му култура.
По този начин тя печели доверието му и става дясната му ръка. В мемоарите си Тодор Живков дори е написал, че той е вярвал само на две жени в живота си – на съпругата си Мара Малеева и на секретарката си Ангелина Гуринова.
Като най-верен съюзник жена му често придружава Тато в чужбина. Интересното е, че предварително се подготвяла за особеностите и културата на съответната държава и участвала активно в срещите и разговорите. Говорела добре френски, който по онова време е смятан за езика на дипломацията.
На едно от официалните им посещения във Франция жена му дори го смъмря. Тогава делегацията спряла да разгледа някакъв хотел в градчето Сен Пол дьо Ванс. И Мара Малеева казва на Живков: “Тодоре, иди при Башев да научиш нещо, какво клечиш тук до Милко Балев.” Тогава Иван Башев е министър на външните работи, а Балев – началник на кабинета на Живков.
Така постепенно тя се заема с голяма част от работата на съпруга си. По много въпроси лекарката дава разпореждания вместо него.
Грижи се за безбройните писма, които всекидневно получавали от хора, станали жертва на някаква неправда. Правела всичко възможно да се свърже с потърпевшите и да реши проблемите им. Едновременно с това отговаряла и за голяма част от кореспонденцията на Живков.
Приживе един от сътрудниците на Тато – поетът Димитър Методиев, бе споделил, че често Мара Малеева присъствала в кабинета на съпруга си по време на срещи, но стояла в сянка.
“Когато се налагаше да направи бележка, винаги предварително се извиняваше – разказа в края на живота си Методиев. – Но ние, сътрудниците на първия секретар, знаехме, че преди да седнем след закуската в хола, те двамата са седели горе, в техния апартамент, и върху страничките, които държи в ръцете си другарят Тодор Живков, са отразени и нейните мисли и бележки.”
Според хората около бившия Първи, тъй като Мара Малеева била лекар, понякога благодарение на нея се поставяли истински специалисти на възлови позиции в здравеопазването.
Междувременно обаче тя успявала да държи за известно време членовете на фамилията им да не бъдат назначавани на високи постове. Причината била, че Мара Малеева искала да предпази Живков от обвиненията и недоволството на хората.
Има данни дори, че тя се опитала да се противопостави на идеята на Живков брат му Георги да бъде включен в дипломатическия апарат.
Тато обаче не я послушал, въпреки че роднината му не притежавал нужните качества.
Интересното е, че в един етап от живота им скромността в това отношение на Мара Малеева имала и своите изключения.
Големият й брат Найден Малеев дълги години бе заместник на посланика Стоян Караджов в най-важното посолство – това в Москва.
Историческите хроники показват, че приживе Караджов неведнъж е заявявал, че именно Малеев е бил ключовата фигура за вземането на решения.
По абсолютно същия начин и по-малкият й брат също бил назначен за заместник-министър на народното здраве и както при по-големия, той бил сивият кардинал там.
Странното тук е, че въпреки позицията си до края на живота си Мара Малеева не искала да се акцентира върху присъствието й на някое мероприятие или да се споменава, че това е Мара Живкова.
“Тя беше изключително тих и скромен човек, не обичаше показността – споделя пред “168 часа” легендарната режисьорка Иванка Антонова, сестра на ген. Димитър Гръбчев. – С нея се познавах още преди аз да работя в киното и телевизията. Беше общественичка. Заедно участвахме в градския комитет за проблемите на жените. На едно от заседанията за дамските празници тя беше седнала на първия ред до останалите дами, облечена в скромен костюм, като държеше чантата си на краката. Даде ми знак да отида при нея и ми каза: “Аз съм тук като редови член и няма да снимате само мен. Има и други хора в залата, както давате тях, така и мен. И без да акцентирате върху това, че Мара Малеева-Живкова е на събитието. Аз съм като всички останали”.
Това е доказателство, че лекарката не притежавала чара и лукса на първите дами от западните държави, не носела накити и украшения и не водела светски живот.
Интересното е, че Мара Малеева държала и акцентът върху Тодор Живков да не е прекален.
“Винаги ме съветваше да показвам другаря Живков по телевизията като човек от народа.
Да не го пудря и да го карам да се чувства в облаците – обяснява Антонова. – В детайли не е влизала например за облекло или нещо подобно. Спомням си, че веднъж бях при нея, за да взема семейния им албум.
Трябваше да правя филм за 60-годишнината на Живков. Даде ми го, защото знаеше, че ще й го върна, но с тъга сподели, че винаги, когато й го вземали, го връщали с празни страници. “Това са спомените ми”, ми каза тя. Тогава двете разговаряхме по-дълго, но това, което се открои от разговора, е да не показвам съпруга й накипрен. Искаше да изглежда като пример за човек от народа. Тя си беше такава. На всеки помагаше. Където и да ме видеше, спираше, поздравяваше ме, говорехме си.”
Легендарната режисьорка допълва още, че Мара Малеева по скромността си приличала на друга известна съпруга на управляващ.
“Мария Желева, жената на Желю Желев, беше същата по отношение на това да не се откроява от останалите – спомня си Иванка Антонова. – Един ден тя беше при мен на гости и си спомням, че ми каза: “Където и да ме водиш, ще ме представяш като колежка, а не като съпругата на президента”.”
Въпреки това Мара Малеева се превръща в първата жена на комунистически лидер у нас, чието име и снимка са публикувани в българските вестници.Барелефът й стои дълги години и върху фасадата на Трета градска болница в София. Историята я помни като една от най-високоинтелигентните съпруги на управник на България и най-добрата лекарка за времето си.
Източник: Спомен
