Мартин Кирилов е осиновен, когато бил на 2 години
Дата на публикуване: 28.11.2019
Мартин Кирилов

Мартин Кирилов е осиновен, когато бил на 2 години

Мартин Кирилов е на 20 г., от Благоевград. На 2-годишна възраст е осиновен, а 13 години по-късно е оставен в Дома за деца, лишени от родителски грижи „Свети Николай Мирликийски”. Там изкарва 3 години и определя този период от живота си като най-трудния. Мартин сам потърси вестник „Струма“, за да разкаже за живота в дома, за решението отново да се върне на училище и за борбата момче като него да оцелява.
– Здравей, Мартине, защо реши да се свържеш с вестник „Струма“?
– Защото се надявам най-накрая отговорните институции да обърнат внимание на начина, по който се отглеждат деца и се работи в Дома за деца, лишени от родителски грижи „Свети Николай Мирликийски” в Благоевград.
– Ти си бил там 3 години?

– Да, до навършването на 18-годишна възраст. От две години не съм там, но продължавам да поддържам контакт с много от децата и младежите.
– Да започнем отначало. Ти всъщност си бил осиновен?
– На 2 години са ме осиновили от дом в Перник. Една година по-късно баща ми е починал и с майка ми сме се преместили тук, в Благоевград. Когато бях на 14 години, един ден тя дойде при мен и ми каза, че съм осиновен /аз дотогава не знаех/ и иска да се откаже от мен и да ме даде в дом. Всичко това ми дойде като гръм от ясно небе. Представете си какво е на един тийнейджър да му сервират всичко това. Тя дори заведе дело за разсиновяване, което мина през Апелативен съд и стигнахме до Върховния в София. Никой съдия не се нае да вземе решение за разсиновяване, защото това е абсурдно.

– Е, едва ли майка ти те е оставила току-така? Сигурно е имало някаква причина?

– Какво да ти кажа, бях буен като повечето момчета в тази възраст, но не мисля, че това е основателна причина да оставиш детето си в дом, най-малкото защото там изцяло му се променя психиката, особено през пубертета. Аз не исках да бъда настанен там, но в крайна сметка нямаше къде другаде да отида.

– Майка ти не ти ли обясни защо те оставя в дома, изобщо интересувала ли се след това от теб?

– Не, така и не прояви желание нито да ми обясни, още по-малко пък да ме вземе.

– Не сте ли се виждали през тези 5 години?

– Аз с нея не комуникирам по никакъв начин Тя има тук роднини – брат, сестра, с абсолютно всички поддържам връзка, само с нея не.

– Ако я видиш, какво ще й кажеш?

– Нищо. Няма какво да й кажа. Виждам я често, засичаме се из центъра, по улиците и просто се подминаваме като непознати. А иначе съм решил да издиря биологичните си родители. Искам да разбера какво се е случило и защо са ме изоставили.

– Тези три години, прекарани в ДДЛРГ „Свети Николай Мирликийски”, ли бяха най-трудните в живота ти досега?

– Да, със сигурност беше голям шок, дори прекъснах училище. Попадайки там, забелязвах, че по никакъв начин не се работи с децата. Често на смяна бяха по 1-2-ма възпитатели, които се грижеха за 30 деца. Те изобщо не си вършеха работата, все едно бяха там насила. В интерес на истината имаше няколко души, които бяха съвестни, но тях ги уволниха, а другите не обръщаха никакво внимание на децата, и което е по-страшното – нямаха никакво желание за това. Нали идеята на тези институции е да възпитават и по някакъв начин да подготвят младите хора за живота, който ги чака навън. В действителност обаче нищо такова не се случва.

– Ще разкажеш ли някой случай?

– Аз лично съм бил свидетел как се пуши марихуана по стаите. По-големите бият по-малките, правят каквото си искат. Възпитателите не са реагирали по никакъв начин, обикновено пият кафе или си седят и гледат телевизия. Да, вярно е, че децата имат покрив над главата и храна. Не отричам това, то не е никак малко, но липсва нормалното човешко отношение, някой да седне и да поговори с нас по нормален човешки начин. Просто да те попита как си, какво ти е.

– Да не питам за алкохол и цигари?

– Е, тези навици се учат там, то е нормално, средата е такава.

– А ти лично обръщал ли се към възпитателите за съвет или пък да поговориш с някого?

– Аз като бях там, всички много ме подценяваха, не знам защо. Но за сметка на това винаги съм казвал какво мисля и изразявах мнението си, когато нещата не ми харесваха.

– Казваш, че си прекъснал училище, а доколкото знам, повечето деца от дома учат?

– Записани са на училище, но нямат желание и повечето не ходят, а и възпитателите не ги карат, не ги контролират.

– Е, ти все пак си се върнал в училище?

– Да, когато навърших пълнолетие, напуснах дома и излязох на квартира. Намерих си и работа. Всъщност, когато се махнах от там, осъзнах колко е важно образованието и по собствено желание, без никой да ме кара, отново тръгнах на училище. Сега съм в 11 клас задочна форма на обучение в 7-мо СУ „Кузман Шапкарев”. Мисля като завърша средно образование, да продължа с висше.

– Какво искаш да учиш?

– Много ме привличат туризмът и ресторантьорство. Защо не след време да имам и собствен бизнес.

– Казваш, че си започнал работа. Каква?

– Работя като сервитьор в две заведения. Не ми е лесно, разпокъсан съм, но се справям.

– Сам ли се издържаш?

– Да, абсолютно сам. От двете места си докарвам 800-900 лв. Квартирата ми е 150 лв. Така че нямам проблеми в това отношение

– А трудно ли си намери работа?

– Не, даже беше лесно. Просто един ден тръгнах по заведенията да питам дали имат нужда от персонал. Така попаднах на много свестни работодатели.

– Какво обичаш да правиш през свободното си време?

– Слушам музика. Харесвам всякаква, без чалга. Излизам с приятели, а иначе на дискотеки не обичам да ходя.

– А хората как те приемат, като разберат, че идваш от дом?

– На повечето им става любопитно и започват да ме разпитва как е било там. Досега не съм усещал някакво пренебрежително отношение, напротив.

– Марти, какво разбра за живота за своите 20 години?

– Честно казано, нямам девиз, но разбрах, че не можеш да имаш вяра на никого и че трябва да си много нахален, за да успееш. Няма друг начин да ти се получат нещата.

– Какво би искал да кажеш на децата и младежите, лишени от родителски грижи?

– Въпреки условията в домовете да не се отчайват. Да бъдат нахъсани и да си вярват. И не на последно място – да помнят, че след лошото идва и хубаво.

Източник: Зарата

Още новини
Афганистанец говори за войната

Афганистанец говори за войната

Афганистанец говори за войната. В САЩ излиза интересна дописка в The Dallas Morning News. След поредната бомбардировка в Кандахар, американците пленяват един от полевите командири на талибаните. По време на разпита 70- годишния афганистанец Абдула, разказва интересна...

повече информация
Япония предпочете в Сърбия

Япония предпочете в Сърбия

Япония предпочете Сърбия за инвестиции. Въпреки приказките на досегашните политици от телевизионния екран как благодарение на тях България е станала просперираща държава, статистиката на европейската агенция Евростат показва, че всъщност освен по бедност, смъртност и...

повече информация
Русия спира полетите до България

Русия спира полетите до България

Русия спира полетите на свои туристи за България – за това алармираха от Регионалната туристическа камара. Това се случва след призива на руския политик Владимир Жириновски, един от най-горещите привърженици на президента Владимир Путин, който поиска държавата...

повече информация
Дама без маска

Дама без маска

Дама без маска обидила униформен служител. Истински цирк разиграла пловдивчанка, потъпкала противоепидемичните мерки и обиждала полицай, научи „Марица“. Заради неносенето на маска тя се е сдобила с акт, а вулгарното ѝ поведение пък станало причина да бъде съдена от...

повече информация
Advertisements
ВИП Брадър се завръща

ВИП Брадър се завръща

ВИП Брадър се завръща на екран. Нова телевизия сериозно обмисля да върне в ефира си своето най-популярно риалити „ВИП Брадър”. Това ще бъде отговорът й на завръщането на „Сървайвър” по Би Ти Ви. Големият брат е единственото шоу, излъчвано в България, което може да се...

повече информация
Последната жена на Милен

Последната жена на Милен

Последната жена на Милен Цветков - нумероложката Милена Иванова- ЕА разказа в книга за съвместния им живот, пише HotArena. Бурната им връзка продължава година и две седмици и преминава през куп перипетии. Милена споделя в томчето „379 дни с Милен Цветков” за първата...

повече информация
Advertisements

By Христина Василева

Христина Василева е завършила връзки с обществеността в СУ "Климент Охридски". Писането е нейната страст, като има опит в доста Интернет сайтове и медии. От 2019 година е в екипа на "Всекидневно". През свободното си време харесва йогата, обича планината и почивката сред природата, приключенията и блогването.