Майка ми е забременяла от женен мъж
Майка ми е забременяла от женен мъж, но той я е измамил. Така започва историята ми. Душата ми изгаря от мъка, а сърцето ми безутешно ридае. Но нека ви разкажа моята история. Не познавам баща си: майка ми е забременяла от женен мъж, която я измамил, обещавайки да се ожени за нея. Винаги съм вярвала, че един грях води до друг, и може би затова сега съдбата ме наказва така жестоко. Няколко месеца след като отдадох девствеността си на любимия ми, той се разболя от рак. За броени минути рухнаха всичките ни планове и мечти за щастлив семеен живот. Лекарите казаха, че болестта му е в напреднал стадий и лечението ще бъде тежко и сложно. Когато Дориян разбра, че е осъден на смърт, за да не ме обрича на страдания и мъки, сам пожела да прекратим връзката си.
За нещастие той използва такива трикове, че аз, наивната глупачка, напълно му повярвах.
Последният път, когато се видяхме, Дориян ми заяви, че родителите му не ме искат за снаха и той не може да се противопостави на авторитета им. Думите му толкова силно ме жегнаха, че обидена и дълбоко наранена, захвърлих годежния ми пръстен в краката му. Заслепена от болка, нямах мъдростта да прозра силата на любовта и саможертвата му. Няколко дни след като се разделихме, за да си отмъстя, сама се хвърлих в обятията на друг мъж. Но може ли да забравиш любовта, която толкова много ти е дала?
Три години бях в ада и не един или двама сутрин се събуждаха в леглото ми.
Но веднъж, докато чаках на опашка в аптеката, видях майката на Дориян. Изглеждаше много зле, а главата й бе обвита с черна забрадка. Внезапно ми се повдигна, краката ми се подкосиха и сякаш ме обзе някаква демонична лудост. Стиснах я силно за ръката и с глухо стенание попитах как е Дориян. Почернената жена леко ме отблъсна: от очите й рукнаха сълзи, а в гласа й се усещаше омраза: „Защо се интересуваш? Нали повярва на думите му и дори за миг не се замисли, че единственото, което синът ми искаше, бе да те предпази от страданието да се обвързваш с болен мъж! Искаш да знаеш как е? Чуй тогава – синът ми почина. След раздялата ви той така и не успя да намери сили, за да се пребори с болестта и напълно се отказа от живота. Умря, докато стискаше пръстена, който ти, безчувствено момиче, захвърли така леко лекомислено в краката му… “
Истината внезапно блесна пред очите ми. Господи, каква глупачка бях. Заради нараненото си его, сама тласнах любимия си към смъртта. Оставих го тогава, когато той най-много е имал нужда от мен. Оставих го сам в мрака и позволих отчаянието да го победи. Когато аз го предадох, той сам се предаде на смъртта.
Източник: Виж ти
