Майка ми избяга с друг мъж, още като бях дете
Майка ми избяга с друг мъж, а още бях дете. След заминаването й грижите за домакинството паднаха върху плещите на по-голямата ми сестра. Всеки ден след училище кака почистваше къщата, приготвяше топло ядене, и после двете заедно чакахме баща ни да се прибере. Понякога ни посещаваше баба, а през уикендите ни взимаше при себе си. Не ни беше лесно, но с общи усилия се справяхме. Веднъж татко доведе на гости съседката леля Райна – млада вдовица с дъщеря на моята възраст. Оттогава тя често оставаше да нощува у дома. С времето леля Райна започна да идва при нас почти всеки ден, докато веднъж баща ми заяви, че двамата са решили да се оженят. Със сестра ми не я харесвахме и казаното много ни разстрои. Умолявахме го да не се жени за нея, но той отказа да послуша молбите ни.
Няколко месеца след сватбата им се случи и неизбежното. Една сутрин мащехата ни събра багажа, татко ни качи в колата и ни заведе при баба.
Тогава не знаехме, че никога повече няма да се върнем в нашия дом. Изминаха години. По-голямата ми сестра завърши училище и замина да работи в столицата. Баща ми тайно я поздрави за дипломирането, но не дойде да се сбогува с кака: мащехата ми не го пусна. Все по-рядко поддържах връзка със семейството му. В интерес на истината те не се интересуваха от мен. Болеше ме, защото въпреки всичко продължавах да обичам татко силно. Само веднъж събрах смелост и неочаквано им отидох на гости. Баща ми ме прие топло, личеше, че се радва да ме види, ала жена му се разкрещя, че ако още веднъж стъпя в дома й, ще го изхвърли на улицата като бездомно куче.
Няколко дни по-късно татко получи инсулт. Докато се лекуваше в болницата, Райна дойде в къщата на баба и от вратата се развика, че вината за случилото се е наша.
Преди да си тръгне, тази злобна жена изкрещя да си приберем болния, защото тя нямала нужда от инвалиди. Когато изписаха баща ми, с баба го взехме у дома. За съжаление рехабилитацията и лекарствата не му помогнаха да се възстанови. Най-често мълчаливо гледаше телевизия, плачеше или ми искаше прошка. След броени месеци, едва на 49 години, скъпият ми баща почина. На погребението мащехата ми направи истински спектакъл. Плачеше с цял глас и разказваше на опечалените колко обичала мъжа си. Още същата вечер тя поиска от мен и сестра ми да й оставим къщата, в която сме израснали. Тогава за първи път видях баба вбесена. Не знам какво се е случило между тях, но на другата сутрин Райна си събра багажа и завинаги си тръгна от живота ни. По-късно дочухме, че живее с дъщеря си и съпруга й алкохолик, който щом се напиел, пребивал и двете. Не я съжалявам и никога няма да й простя, че със злобата си причини смъртта на татко.
Източник: Лична драма
