Майка ми разруши живота ми! Цял живот изпитвах вина, че заради мен майка ми се е лишила от личен живот. Веднъж в пристъп на отчаяние й изкрещях, че би било най-добре, ако не беше ме раждала и щом съм толкова лоша – да ме остави в дом за изоставени деца. Тази жена разруши живота ми. Съсипа го от корен. Майка ми ме е родила, малко преди да завърши университета. Така и не разбрах кой е баща ми, но от историите, които тя ми разказваше за него, научих, че е безделник и нехранимайко. Впрочем разказите винаги завършваха по един и същ начин: той я изоставил, защото е подлец.
Не знам, може би наистина е бил подлец, а може би съм просто плод на мимолетна студентска любов, с лош край. Възпитаха ме мама и баба, но ме възпитаха така, че през цялото ми детство изпитвах вина, че заради мен майка ми няма личен живот. Вместо да се грижи за собственото си благополучие, тя е била принудена да работи, за да има с какво да ме храни, облича и изучи.
Веднъж в пристъп на отчаяние и гняв й изкрещях, че би било най-добре, ако не беше ме раждала и щом съм толкова лоша – да ме остави в дом за изоставени деца. Седмица след това баба ми умря. Мама каза, че аз съм виновна. Толкова ме заболя при мисълта, че убих баба с думите си, че ми се прищя аз също да съм мъртва.
Бях на дванадесет години и се чувствах като убиец.
Оттогава никога не съм си позволявала да противореча на майка си или да й да възразявам. Много се страхувах, че и тя ще умре като баба. Една вечер мама ме прегърна и тихо ми прошепна в ухото:
– Нали двете с теб ще живеем цял живот заедно, а когато остарея, ти ще се грижиш за мен?
И отново започна да разказва за баща ми. За другите жени, за приятелките си, които бяха изоставени от мъжете си.
– Никога няма да срещнеш достоен мъж! – повтаряше тя – Всички са лъжци и измамници.
Израснах с това убеждение. Отбягвах всички мъже в обкръжението си. Но никой не може да избяга от съдбата си и един ден срещнах любовта в лицето на приятен младеж. Два месеца се срещахме тайно, а после събрах смелост и реших да го запозная с майка си. Но вечерта преди срещата, внезапно тя се разболя и се наложи спешно да повикам линейка. Два дни по-късно отново се почувства зле и пак извиках линейка. Преминахме през всякакви прегледи и изследвания, но кардиолозите не откриха причината за внезапната й болест. И тогава осъзнах истината – мама се е разболяла от притеснение за мен. След няколко дни напуснах приятеля си…
Из въздуха се носеше неприятната миризма на лекарства. Бях на двадесет години и ужасно се страхувах, че майка ми ще умре като баба. Зарекох се никога да не допусна мъж до себе си и да направя всичко възможно, за да бъде тя щастлива. Няколко години по-късно, съвсем неочаквано, майка ми се омъжи. Разбрах за брака й, когато той беше вече факт. От леля научих, че с този мъж са имали връзка от дълго време, но тогава е бил женен, а сега е овдовял. В края на разговора ни леля допълни, че баба е починала от белодробен тромбоемболизъм.
Източник: Виж ти
