Мъж на години съм, но тъгувам
Мъж на години съм, но тъгата в мен вси още е жива. Вече съм възрастен мъж, но и сега ме боли, щом видя баща и син да вървят заедно. Израснах самотно дете. Баща ми ни напусна, когато бях на 7 години. След развода майка ми слабо присъстваше в живота ми, тъй като по цели нощи скиташе с приятелите си. Спомням си как нощем тихо плачех, молейки се на Бог тя да си спомни, че има син, който се нуждае от нея. Понякога майка ми водеше любовниците си у дома. Някои от мъжете ме съжаляваха и се опитваха да играят ролята на загрижен баща, а майка ми, потънала в алкохолно опиянение, ги оставяше спокойно да си играят на родители. Бях на 15 години, когато един ден нервите ми не издържаха. След сериозна кавга, сълзи и истерия, жената, която ме е родила, отново изчезна в търсене на поредния свестен любовник.
За това време видях баща си само два пъти и всеки път ми обещаваше, че ще се погрижи за мен. За съжаление обещанията му стигаха само до унизителното подхвърляне на някой лев, а после отново забравяше за съществуването ми. Въпреки че родителите ми успяха да разбият сърцето ми, с годините опитах да преживея разочарованието. Не ми беше никак лесно да премина през всичко това, но някак си успях да се справя. Или поне така си мислех. Винаги съм се утешавал, че на този свят има и по-нещастни хора от мен. Егоистично е, знам. Следващата среща с баща ми се състоя в интернет, само преди няколко дни. Не очаквах, че ще ми се случи точно това. Разглеждах фейсбук, когато случайно видях щастливата му физиономия.
Оказа се, че той живее в родния ми град, на няколко километра от мен, отдавна има друго семейство, деца, дори е станал дядо през последната година. Страницата му е пълна със снимки на съпругата му, децата и внуците, приятелите им, и нито една моя снимка. Нито ЕДНА! Оказа се, че за мен няма място в неговия свят.
Източник: Лична драма