Мъжът ми беше влюбен в друга
Мъжът ми беше влюбен в друга жена, а аз му вярвах. Така започва моя разказ. В началото семейният ми живот не се различаваше от другите семейства: с мъжа ми се обичахме и уважавахме и с общи усилия отгледахме умно и красиво момиче. Преживяхме трудни времена, имахме финансови затруднения, но успяхме да се справим. С годините обаче съпругът ми започна да се променя. Вечер се прибираше късно и всеки път се оправдаваше, че има служебни ангажименти. В началото му вярвах и се опитвах да не го занимавам с излишни въпроси, но после, колкото и да бях сляпа и наивна, започнах да осъзнавам, че има нещо нередно. Несигурността е най-лошото нещо, затова директно го попитах какво се случва. И получих отговор: ” Влюбен съм в друга.” Изоставените жени ще ме разберат – болката и гневът са трудни за преодоляване. Но аз не се унижих, не се разплаках, нито пък го умолявах да не ме напуска.
Щом не ме обича вече, нека си върви. Вечер ридаех, прегърнала възглавницата си, но пред хората се преструвах, че съм силна. Не исках да притеснявам дъщеря си – тя и съпругът й очакваха дете. Такава ми беше съдбата – да остана сама в напреднала възраст.
Нека мъжът ми си живее живота, щом така е решил. Но както се оказа, това не беше краят. След известно време той дойде и поиска да продам апартамента и да му дам половината от парите. Вече беше взел семейната кола, а сега ми донесе списък с нещата, които искаше да вземе. В този списък фигурираха и бижутата, които ми е подарявал, дори и лаптопа на дъщеря ми. Бях учудена от поведението му: никога не съм го виждала толкова уверен, агресивен и груб.
Напомних му, че апартаментът всъщност е мой, наследство от родителите ми, и той няма право на никакви имуществени претенции. Когато чу отговора ми, мъжът ми се разкрещя, че ще се видим в съда, а адвокатът му ще се постарае да ми остави само дрехите на гърба. Няколко дни по-късно дъщеря ми дойде цялата обляна в сълзи. Баща й отишъл в дома им, направил скандал и поискал веднага да освободят апартамента, който им бяхме купили като сватбен подарък, в противен случай щял да ги изхвърли принудително.
Не съжали дори единствената си дъщеря, която беше в напреднала бременност. На бракоразводното дело, съпругът ми, вече бивш, и неговият адвокат, изляха отгоре ми тонове кал, като ми приписваха несъществуващи грехове. Бях в шок – те се бориха за почти всяка лъжица. Стараех се да не гледам в очите мъжа, с когото живяхме дълги години, но си мислех, че той не е запазил нито един добър спомен от брака ни. Едва тогава осъзнах какво е истинска болка и гняв.
Но най-големият ужас изживях, когато извади касова бележка за евтиния пръстен, който ми беше подарил за раждането на дъщеря ни. Нервите ми не издържаха: свалих го от ръката си и го сложих на масата. А той го взе !! След развода всичко свърши, но мръсотията остана в сърцето ми, въпреки че изминаха три години. Днес съм баба на прекрасна внучка, която обожавам с цялата си душа. Бившият ми съпруг никога не потърси дъщеря ни, а може би дори не знае, че е станал дядо.
Източник: Лична драма