Мечтите на Чирков така и не се сбъднаха. Напусна ни „бащата“ на българската кардиология професор Александър Чирков. Но до последния си дъх той мислеше за пациенти, за близки и изпитваше благодарността на приятелите си. Една от големите каузи, на която се бе посветил проф. Чирков в последните години, бе създаването на супермодерна клиника по кардиология във Варна, пише Дир.бг. Амбицията му бе голяма, плановете също… Проф. Чирков не веднъж е казвал, че Варна е любимият му град и това е причината да иска да направи там една от най-добрите кардиологични болници в Европа. „Финансирането е осигурено и ще започнем. Все още не сме взели решение къде точно ще бъде. Предлагат ни няколко места, още избираме. Бяхме почти капарирали едно място, но се промениха нещата. Сега съм си избрал един парцел по пътя за Виница, от Грандхотела като се отива нагоре.
Харесват ми и местата около Бриз1, Бриз 2…Проектът е направен и платен преди 12 години. Платен е от руския „Газпром“ и е супер проект за над 1 млн. евро. Реализацията на проекта е на стойност 44 млн. евро, осигурени от инвеститори. Целта ни е, когато влезе в болницата ни един пациент, ние наистина да сме му помогнали. Екипът за болницата ще се състои повечето от мои досегашни сътрудници, които са в чужбина. Те ще бъдат привлечени тук. Това са професори и доценти, говорил съм с тях, че ще са готови да напуснат дори много хубави места, за да дойдат тук от Германия и Австрия. Ще привлечем и най-добрите ми ученици от България. Младите ще ги изпратим на обучение в чужбина поне за по година и половина-две, докато се строи клиниката. Поне 90 души, сестри и доктори планирам да изпратим в чужбина. Предвиждам възможност да се кооперираме с чужди болници“, споделяше амбициите си кардиологът.
Човек е толкова голям, колкото са големи мачтите му… Нали така. Е, в този смисъл, но и в буквалния, проф. Чирков наистина беше голям. Голям човек, голям професионалист, голям лекар и с голямо сърце.
Да, той признава в последно време, че се е чувства изморен, но това било нормално за годините му. И често казваше, включително и пред журналисти, че се надява на крепко здраве и ако може да практикува лекарската си професия и на 90 години.
Проф. Александър Чирков е кардиохирургът, извършил първата трансплантация на сърце в България през 1986 г. Той спечели световна популярност и признателност за професионализма си в сферата на сърдечните болести, операции и трансплантациите.
Първият българин с присадено сърце е малкият Иванчо от Кърджали. През 2003 г. Чирков прави и първата белодробна трансплантация у нас. Отново първи в Източна Европа той въвежда и т.нар. изкуствени сърца. С тях нуждаещите се от трансплантация могат да дочакат до 2 години донор. Оперирал е от сърце лично хиляди, на други стотици е давал ценни съвети със своята консултации. Все пак той има 57-годишна лекарска практика.
Германия се превръща във втора родина за Чирков, защото по думите му голяма част от близките му емигрират там през Втората световна война. Самият той живее и работи във Федералната република от средата на 60-те, а в началото на 80-те се завръща в България по покана на Людмила Живкова, за да оперира у нас и да пренесе опита си тук.
В последните години Чирков дели времето си между германския град Фрайбург, където е семейството му, и Варна, където всеки месец дава консултации. В живописния Фрайбург, разположен между Швейцария, Германия и Франция, професорът се наслаждава на живота.
Стотици са неговите интервюта, в които дава съвети как да си поддържаме кръвното в оптимални граници. Често е давал и съвети как да се храним и какъв чай да пием, за да имаме здраво сърце.
„Нормалното кръвно е 130-135 на 80, казва Александър Чирков в едно от интервютата си. – Допустимият максимум на горната граница е 140, а долното задължително трябва да е под 90. Кръвно се мери сутрин и вечер, а не през час.“
Една от рецептите му за дълъг живот и здрав организъм е спазването на относителен хранителен режим, който изключва яденето след 18 часа.
Също така живот без нерви, стрес и завист и задължително всеки ден ходене пеш поне по 5 километра.
Александър Чирков се ражда в Лом през 1938 г. След това обаче версиите за неговото родословно дърво и социален статус имат вариации. По думите на хирурга той произхожда от заможен род, който бил репресиран след 9 септември 1944 г. Професорът твърди, че е потомък на българи, гърци и македонци. Част от дедите му са лекари, а други били търговци. Някои от роднините му пък емигрират в Германия още в началото на 40-те, установяват се там и развиват бизнес. Братът на баща му заминава за Хайделберг, там завършва медицина и изгражда клиника в Западен Берлин.
Преди 1944-а дядо му и другият му чичо създадат голяма фирма за внос на трактори и вършачки от германския град Есен. Според него фамилията имала и магазини, както и фабрика за преработване на риба.
„В нашата фамилия имаше много лекари и така реших да се занимавам с медицина“, казва в друго интервю проф. Чирков, връщайки се в спомените си. Споделя още, че прапрабаба му проф. Василица Чиркова, която е гъркиня, работила в Москва и била личен лекар на фамилията Толстой.
През 1955 г. Александър завършва гимназия в Лом и заминава да следва медицина във Висшия медицински институт в София. В крайна сметка се дипломира като хирург през 1962 г. и е изпратен като шеф на хирургията в Белоградчик.
Четири години по-късно заминава за Западен Берлин, където чичо му има болница и в нея специализира кардиохирургия. Остава там като лекар в Университетската болница, после се прехвърля в университета във Франкфурт на Майн и в университета във Фрайбург, където е професор от 1981 г. В началото на 70-те специализира бебешка сърдечна хирургия в Алабама.
За обучението си там Чирков разказва следното: „Вземахме сърце от една маймуна и го поставяхме на друга и наблюдавахме развитието, страничните реакции и т.н. Там разбрах, че, за да се направи трансплантация, трябва да се подготвят цели екипи, които да научат в различни институции в Америка най-финото, свързано с една трансплантация. Трябва да има подготвени кадри по вирусология и имунология. Присаждането на сърце е екипна дейност, не е шивашка работа – вземаш едно сърце и го слагаш в друго тяло. Важното е след това – как ще го понесе новото тяло, дали няма да го отхвърли, какво е нужно на човек, за да задържи органа, и т.н. Изисква се сериозен капацитет на техника, знания и специалисти, които работят в синхрон, водени от хуманни подбуди, а не само да мислят за собствения си джоб и собственото си издигане.“
В края на 70-те години Чирков получава покана от БКП да се завърне в родината и да положи основите на модерната българска сърдечна хирургия.
Първоначалната идея е на Людмила Живкова, която по това време е министър на културата и член на Политбюро и провежда политика на отваряне на социалистическата държава към Запада.
Дъщерята на Тодор Живков се опитва да върне в България успелите българи, за които е известно, че не се отнасят критично към режима. По време на своя визита във Федерална република Германия тя се среща на вечеря с Александър Чирков и го кани да се завърне в София. Уверява го, че нейният вуйчо – акад. Атанас Малеев, който по това време е министър на здравеопазването и е основател на Медицинска академия, ще направи всичко необходимо да създаде подходящи условия за работа на Чирков в България.
Кардиохирургът казва „да“, след което последва и официална покана от вицепремиера Георги Йорданов, който след смъртта на Людмила Живкова поема поста министър на културата и отговаря за българите в чужбина.
Българското правителство сключва договор с Чирков за създаването на съвременна кардиологична болница, подобна на тези в Америка и Западна Европа. Професорът си идва в България през 1984 г.
Със западногермански хирурзи сформира екип, който прави у нас сърдечни операции. Въвежда най-модерните методи в медицината в България, създава школа от водещи специалисти в областта на кардиологията и кардиохирургията. Професорът става любимец на Тодор Живков, който го награждава с орден „Стара планина“ за успешната трансплантация и за заслугите му към България. По онова време това отличие се дава само на високопоставени чужденци.
„Изграждането на болница „Света Екатерина“ не струваше нито лев на българския данъкоплатец. Тя бе построена със средства, дарени на моята фондация от спонсори в Германия, Холандия, Австрия и САЩ“, казва Чирков.
За откриването на модерната кардиологична болница през 1988 г. идват тогавашният номер едно в света в сърдечната хирургия Дентън Кули – първият лекар присадил изкуствено сърце на човек, както и легендарният американски професор Майкъл Дебейки. Познанството си с тях Чирков използва, за да бъде включена България в международна организация за размяна на донори. До 1989 г. лечебното заведение е известно като Чирковата болница, а след това получава името „Света Екатерина“ и специалистът я ръководи до 2005 г.
Тогава е уволнен от тогавашния здравен министър и свой състудент проф. Радослав Гайдарски с мотива, че лечебното заведение има твърде много задължения. Сърдечният хирург си тръгва обиден и огорчен, влиза в спор с Гайдарски, но не е върнат на поста.
След това Чирков става консултант на отделението по кардиохирургия на болница „Токуда“ в София.
От 5 години насам обаче е във Варна, където дава консултации. Мечтае в морската столица да изгради модерна клиника по кардиология по всички западни стандарти.
Голямата операция
На 14 май 1986 г. проф. Александър Чирков извършва първата, не само у нас, но и в целия Източен блок, трансплантация на сърце. Щастливецът е 11-годишният Иван Сарафски от Кърджали. Момчето било в изключително тежко състояние. След прекаран вирусен миокардит сърдечният мускул не бил в състояние да изпомпва кръвта и единственият изход бил трансплантацията. Оперира проф. Чирков с екип от водещи кардиохирурзи от Сърдечносъдовата клиника при Медицинска академия (днес Университетска болница „Св. Екатерина“) и от Института за спешна медицинска помощ „Пирогов“. Операцията е успешна и Иванчо е спасен. Донор става починал преди часове при катастрофа тийнейджър с абсолютно здраво сърце, което веднага е пренесено от „Пирогов“ в сърдечносъдовата клиника.
Организмът на малкия пациент приема новия орган и докторите са обнадеждени, че пред Иванчо се очертава дълъг живот. Детето става всеобщ любимец на доктори и пациенти. То прекарва в клиниката осем месеца. През целия период лекарите се грижат изключително самоотвержено за него и не допускат усложнения. Първият българин с присадено сърце обаче загива трагично. Само две-три години след трансплантацията Иванчо въртял педалите на велосипеда из родното Кърджали, когато пада на земята. Травмите не били тежки и всеки пострадал на негово място щял да оживее, твърдят доктори. Чуждият орган обаче не понесъл усложненията и бил отхвърлен от организма на момчето.
Професор Чирков си имаше своя теория защо България е на първите места по сърдечносъдови заболявания, инфаркти и инсулти. Той изтъква няколко причини за проблема – лош режим на хранене, обездвижване, тютюнопушене, мръсен въздух, агресивният стрес, на който са подложени хората и завистта.
„Желанието за отмъщение, омразата и клюкарството изтощават мозъка, той изпраща сигнали към съответните гени, които от своя страна изпращат съответните ензими, и се започва – високо кръвно налягане, атеросклероза, ракови заболявания“, разсъждава в свое интервю сърдечният хирург.
„Лошите мисли разболяват. Сърдечните болести се провокират от мозъка, всичките ни болести са реакция на мозъка. Не го оставяме да си върши работата, както трябва, товарим го с изключително опасни негативни мисли, и той ни отмъщава, за да се защити. Усмихвайте се по 20-30 пъти на ден и ще живеете здрави, щастливи и без болка. Силата е в спокойствието – и аз се опитвам да живея по този начин“, споделя още той.
Чирков и политиката
През 1989 г. и след свалянето на Тодор Живков кардиологът решава да се впусне в политиката. Присъединява се съм СДС и става депутат във Великото народно събрание през 1990 г., където се бори за изграждането на частни болници, но при условие, че се създаде лекарска камара, която да следи за качеството на лечение в тях.
Идеите са приети наполовина – частни болници се правят, но лекарска камара и до днес няма.
През 90-те сърдечният хирург горещо прегръща идеята за завръщането на Симеон II в България и влизането му в политиката. Чирков се познава с царя от времето, когато живее във ФРГ. Смята, че Сакскобургготски би бил един добър президент на България и че чрез неговото идване в родината след 50-годишно изгнание в родната политика ще се внесе известно възпитание и аристократизъм. Медикът е един от 101-те общественици и интелектуалци, които през ноември 1995 г. изпращат писмо-покана до царя да се завърне в България.
По-късно Чирков изявява симпатии към създадената от Иван Костов партия ДСБ.
Професорът и жените
В живота ми има две жени – първата е българка, а втората германка и никога не съм им изневерявал, кълне се той. От брака си с Веселина, който е кратък, има две дъщери – Татяна и Джема. Татяна е невролог и психиатър, а Джема – зъболекар. И първата му жена работи дълги години в Германия, както и дъщерите му, които сега също са там.
Александър Чирков отрича, че след като се оженил за германската си съпруга Мариане, е забравил за децата си от предишния си брак и дълго време не се интересувал от тях. С Мариане се запознава в клиниката на чичо си в Западен Берлин. Там младата германка работела като медицинска сестра, а иначе учела педагогика и по-късно станала учителка. Двамата се залюбват в болницата и по-късно се женят.
Имат дъщеря и син. Алесандро работи в Европейската комисия, а Кармен отговаря за образованието в кметството в Хамбург. Сърдечният хирург се радва на общо седем внуци – Александър, Симеон, Паул, Ана-Мария, Никол, Феликс и Сара. Чирков твърди, че цял живот е бил обграден от красиви жени, но никога не си е позволявал да накърни доверието, което му е гласувала любимата Мариане.
Кардиологът и COVID-19
„Започвам да консултирам в МБАЛ „Свети Мина“ в Пловдив. Разбрахме се с директора там от октомври всяка седмица да съм там и да създам нови класни доктори. Това ми е мечтата, да оставя нещо след себе си. Малко ли направих иначе…“, споделя през август месец пред „България Днес“ големият кардиохирург проф. Александър Чирков.
„Не ме е страх от вируса, от него едва ли ще си отида. Страх ме е от злобата. Тя най-бързо може да ме застигне. Хората от лошотията и завистта трябва да се страхуваме, те ни свалят надолу, не вирусите. А и този коронавирус той не е толкова опасен, макар и да е агресивен, ако спазваме всички условия да не го хванем“, допълва тогава проф. Александър Чирков.
Източник: С кафето
