Медицинска сестра промени живота ми. Така започва историята ми. За първи път пиша и макар да имам нужда от приятелски съвет, ще бъда пестелив откъм имена, факти и подробности, защото не желая съпругата ми да се разпознае. Свестен човек е и не заслужава от вестника да научи, че вече не я обичам. Всъщност не е точно така, може би не знам как да се изразя. Признавам, че е добра съпруга, майка, домакиня, държи на семейството… Просто съм влюбен в друга, при това лудо. Не съм от мъжете, които се обръщат след всяка красива и сексапилна жена и си я представят гола в леглото. Нито веднъж не бях изневерил, цели 11 години бях верен на законната си половинка.
Може би наистина навремето сгреших, че не послушах родителите си, които не бяха срещу снахата, а против ранния ми брак. Бях на 21, счупих крак и лежах в болницата, където ме оперираха, а тя бе медицинската сестра, която се грижеше за мен и ме топлеше с усмивката си. Сутрин чаках с нетърпение да се появи в стаята и да прогони с присъствието си болката от травмата и скуката от бездействието сред четирите белосани стени.
Усещах се поласкан от факта, че не криеше пред другите явното си предпочитание към моята особа, а когато в края на смяната си идваше специално да се сбогува с мен и да ми пожелае спокойна да е нощта, ме обхващаше непозната дотогава тъга и желание по-бързо да дойде утрото. Реших, че това е любовта, и се отдадох на чувствата си, безкрайно щастлив, че са споделени.
Връзката ни, макар и платонична заради неподвижността ми в болничното легло, започна още там, но веднага щом ме изписаха, не губихме и минута и консумирахме натрупалата се страст. Вече споменах, че нашите изпаднаха в ужас от новината, че ще се женя толкова млад, при това за 3 години по-възрастна от мен, но аз бях категоричен и не отстъпих. Все пак удържах на обещанието си и завърших висшето си образование.
Година след сватбата се роди дъщеря ни и цели 11 години минаха неусетно – равно и спокойно. Докато през пролетта любовта отново ме връхлетя. Този път съвсем различна – силна, болезнена, разтърсваща. На 32 вече съм наясно, че наистина съм срещнал жената на живота си.
Желая я и като любовница, и като приятел, и страдам като куче, когато трябва да се отделя от нея и се прибера у дома. Броя часовете до срещата ни на следващия ден, непрекъснато търся поводи да избягвам близостта със съпругата си, ставам през нощта, пуша и се разхождам по терасата, търсейки деликатен начин да кажа на жена си, че вече не я обичам и искам да съм с другата.
Тя обаче или не се усеща, или е решила търпеливо да печели време и да не ми дава повод да я напусна. Не знам, но съм наясно, че дълго няма да издържа да се чувствам подлец – и пред едната, и пред другата. Защото любимата ми се оказа по-пич от мен и вече се разведе, а аз само обещавам, че ще я последвам. Повярвайте ми, стига да можех, щях с две ръце да изтръгна това свое сърце и безчувствен да реша с лекота проблема си. Предварително благодаря за всеки съвет от читатели, изпаднали в моето положение.
Един от вас
Източник: Лична драма
