Много хора предпочитат да купуват течен мед и избягват кристализиралия, смятайки, че той е некачествен или развален. Това води до практика сред някои производители да загряват меда, за да го върнат в течна форма и да отговорят на търсенето на потребителите. Въпреки че това прави продукта по-привлекателен за купувачите, загряването може да доведе до загуба на ценни хранителни вещества и лечебни свойства, заради които медът е толкова ценен. При прекомерно нагряване може дори да се образуват вредни вещества, което намалява неговата полза за здравето.
Кристализацията на меда е напълно естествен процес и не бива да се приема като признак за ниско качество. Напротив, тя е доказателство за неговата чистота и натурален произход. При този процес медът преминава от течна в твърда или полутвърда форма, без да губи полезните си свойства. Скоростта на кристализация и големината на кристалите зависят от различни фактори, включително растителния произход на меда, условията на съхранение и наличието на естествени примеси като цветен прашец.
Различните видове мед имат различна склонност към кристализиране. Акациевият и мановият мед кристализират много бавно или почти не се захаросват, докато медът от рапица, слънчоглед и плодови дървета може да се втвърди още в първите седмици след добива. Кристалите могат да бъдат дребни и равномерно разпределени, което прави меда по-мек и лесен за употреба, или едри, което води до по-груба текстура.
Основната причина за кристализацията е съотношението между фруктоза и глюкоза в меда. Колкото повече глюкоза съдържа даден мед, толкова по-бързо кристализира. Ако съотношението глюкоза-вода е под 1,7, медът остава течен за дълго време. Ако обаче това съотношение е над 2,1, кристализацията протича бързо. Освен това, наличието на малки кристални зародиши, частици цветен прашец или въздушни мехурчета може да ускори процеса. Най-благоприятната температура за кристализиране е между 13 и 15 градуса по Целзий. При по-ниски температури процесът се забавя, а при по-високи се увеличава разтворимостта на захарите, което може да забави втвърдяването.
Медът е известен със своите многобройни ползи за здравето. Той се използва широко в народната медицина за лечение на различни заболявания. Например, помага при гастрити и проблеми със стомашната киселинност, благодарение на своето успокояващо и лечебно действие върху лигавиците. Освен това, медът има антибактериални свойства и подпомага лечението на дихателни заболявания, както и различни възпаления на кожата и лигавиците.
Друго важно качество на меда е неговото положително въздействие върху черния дроб. Той осигурява лесно усвоими въглехидрати, необходими за синтеза на гликоген, което подпомага чернодробната функция и общото състояние на организма. Именно затова медът често се препоръчва като естествено лечебно и диетично средство.
