Мрачните тайни на миналото. Ако знаем какви мрачни тайни може да крие миналото ни, ще предпочетем завинаги да потънем в неведение. Казвам се Илиан и съм отгледан от самотна майка. Спомням си, че още от дете живо се интересувах къде е баща ми и защо не е с нас. Много пъти питах майка си, но така и не получих отговор. Убеден, че тя не му позволява да се вижда с мен, с времето я намразих. Веднага щом завърших гимназия, се преместих да работя в друг град, по-късно се ожених и останах да живея там със семейството си. През редките си визити в майчиния дом, продължавах да задавам въпроси за баща си, които отново бяха посрещани с ледено мълчание. Вбесен от упорството на възрастната жена, спрях да й се обаждам и гостувам. Понякога тя ми звънеше и разплакана ме умоляваше да й заведа да види внука си, но аз студено се оправдавах, че съм прекалено зает и нямам време.
Изминаха няколко години. Веднъж ми се обадиха от местната болница, че майка ми е на лечение при тях и се налага да отида, за да я прибера. Страхувайки се, че може да почине без да ми е признала кой е баща ми, запалих колата и отпътувах. Когато пристигнах в болницата, лекарите тактично ме уведомиха, че не й остава много и трябва да се подготвя за най-лошото. Същата вечер седнах до леглото й, хванах я за ръката и внимателно попитах: „Мамо, нима искаш да отнесеш тайната си в гроба?“ След кратко мълчание майка ми въздъхна и каза: „Щом толкова искаш да чуеш истината, тогава ще ти я разкажа. Преди години, бях млада още, един ден, когато се прибирах от работа, чух детски плач. Огледах се, но наоколо нямаше жива душа. Плачът продължаваше и внезапно осъзнах, че идва от храстите.
Приближих се и с изненада видях, че на студената земя лежи малък вързоп, а в него бебе. Моментално взех решение да спася невинното създание. Това дете беше ти. Прости ми, синко, не само че не знам кой е баща ти, но дори не познавам и биологичната ти майка.“
Сякаш гръм ме удари. Паднах на колене, сведох глава, искайки прошка от тази благородна жена, която ме отгледа като собствено дете. Толкова години я измъчвах, обвинявах я, а тя просто е искала да ме предпази от мрачното ми минало. Дали след като изля душата си, или Бог се смили над нас, но мама живя още известно време. Докато склопи очи, със семейството ми неотлъчно я подкрепяхме, обичахме и безкрайно уважавахме. Ако сега ме гледа отнякъде, искам да й кажа, че на този свят никога не е имало по-добра майка от нея.
Източник: С кафето
