Мразя детето, което родих
Мразя детето си. Може би не е редно, но е време да ви разкажа защо. Живеех за удоволствие, радвах се на всеки миг свобода. Когато разбрах, че съм бременна, исках да абортирам, но беше късно. А и идеята за детеубийство, сякаш не ми допадаше особено. Приятелят ми ме напусна, щом узна, че ще става баща. За мен това беше силен удар, защото самата аз съм израснала без баща и знам колко зле е да нямаш един родител. Настроих се, че чакам син, който един ден ще се грижи за старата си майка. Уви, родих дъщеря. Когато разбрах, че бебето ще бъде момиче, изпаднах в жестока депресия. Направих опити да се отърва от нежеланото същество, но това само предизвика преждевременното й раждане. Първите два месеца бях щастлива. Дъщеря ми беше изключително красива: с руси и къдрави коси, а огромните й очи, направо те поглъщаха. Ангел. Не можех да й се нагледам. После се оказа, че детето е болно. От мъка проклинах целият свят и всичко живо.
Постоянно се молих дъщеря ми да оздравее и да спре да ми съсипва нервите. За лечението й ми бяха нужни много пари, а нямаше кой да ми помогне. Като самотна майка ми беше много трудно – морално и финансово. И физически. Мама ми помогна с малко пари и това беше цялата й помощ. Дъщеря ми не спираше да плаче, денем и нощем я носих с часове на ръце. Да почистя, да готвя, да изпера – денонощно върших всичко с нея в ръцете си. Силите ми свършиха.
Цялата ми любов и нежност, които изпитвах към това нежелано дете, се превърнаха в силна ненавист. Сега тя е на 3 години, а аз все още не мога да си почина от нея.
Постоянно пищи и ме вбесява. Мъжът, с когото живея от няколко месеца ми се кара, че не мога да се справя с детето си, а аз все по-силно я намразвам. Нервите ми не издържат.
Разбита съм и открито си признавам, че мразя от сърце това дете. Помогнете ми да се измъкна от тази ситуация. Искам да обичам дъщеря си. Искам да й дам не само материално състояние, а и морална подкрепа. Искам да се отърва от тази силна ненавист.
Елена
Източник: Лична драма