На 3 годинки ми се случи нещо, което няма как да забравя. Така започва моят разказ. Преди години баща ми изневерил на законната си съпруга с майка ми. Когато мама забременяла, баща ми поискал от нея да направи аборт, но тя твърдо отказала. Била съм на 3 години, когато майка ми се омъжи за човек, който ме мразеше от дъното на душата си. През един мрачен есенен ден, тя ме събуди рано сутринта, облече ме набързо, събра дрехите ми в стар куфар, качи ме в колата и двете се отправихме към дома на баба. Щом пристигнахме, мама ме свали от колата и тъжно се обърна към мен: “Разбери ме, мила. Цяла живот съм била сама.” Бях малка и тогава не разбрах какво иска да каже с тези думи, но винаги ще помня сълзите в очите на баба.
По детски наивна, все още вярвах, че мама ще ме вземе, щом свърши уикенда, но това никога не се случи. От този ден за мен се грижеше милата ми баба. За съжаление един ден тя се разболя и страхувайки се от най-лошото, помоли баща ми да се погрижи за мен. Трудно и с много уговорки, баща ми се съгласи да ме прибере в дома си. Жена му, която се оказа добър човек, ме прие с радост, а аз бързо се сприятелих с по – голямата ми сестра.
Но след година баща ми се залюби с младата си секретарка и напусна мащехата ми. Мащехата ми се бори за мен в съда, но родителските права бяха присъдени на баща ми, който отново ме отпрати при баба. Виждайки колко трудно живея, втората ми майка убеди баба да продаде старата си къща и да купи малък апартамент близо до дома й, за да не губя връзка с нея.
Така изминаха няколко години. Бях вече зряло момиче, тръпнещо да познае и изживее истинската любов, когато се влюбих в прекрасен млад мъж. Връзката ни приключи след три години, в деня, в който връщайки се смачкана от работа, намерих любимия си да се търкаля с друга жена в собственото ми легло. Изритах го на улицата и му забраних да се доближава до мен.
Месец по-късно разбрах, че чакам дете. Разчитайки на помощ от мащехата си, взех решение да родя бебето. След няколко месеца на бял свят се появи моят мил син. Когато бившият ми разбра, че е станал баща полудя от щастие и денонощно ме умоляваше да му простя изневярата. Нямах нищо против да се грижи за детето, но не желаех да имам никакви лични контакти с него. Сега отглеждам сина си сама. Въпреки това не се страхувам от бъдещето, защото имам подрепата на моята невероятна мащеха и сестра ми. Щастлива съм!
Източник: Лична драма