Понякога изглежда, че животът си тече както обикновено – работа, срещи, домашни задължения, но вътрешното усещане не съвпада с представата ви за „добре съм и съм спокоен“. Забелязвате лек шум в главата, раздразнение без причина, чувство, че тялото ви се свива. А ако емоциите ви са като изключени без видима причина, това вече не е просто „умора“ – това са сигнали, че психиката ви е на предела на силите си. Повече за това състояние разказва Мария Осинцева – дипломиран невронутрициолог, невроимунолог, невропсихолог.
10 скрити признака за претоварване на психиката
Психиката не се срива внезапно. Тя се изтощава ден след ден, докато се държите, докато решавате задачи, докато „трябва“. И е много лесно да се пропусне моментът, в който мозъкът и тялото вече са претоварени. Когато потенциалът на организма за действие е изчерпан, той започва да подава сигнали, а ето какви могат да бъдат те.
1. Загуба на гъвкавост
Става ви все по-трудно да превключвате между задачи, роли и ситуации. Мозъкът буквално „засяда“ в един режим.
2. Сън, който не възстановява
Спите достатъчно часове, но сутрин се събуждате с усещане за умора и вътрешен шум. Това е сигнал за нарушена регулация на хормоните на стреса и вероятно неподходящ за вас режим на сън.
3. Резки промени в телесната температура и изпотяване
„Ту ми е топло, ту ми е студено“? Така вегетативната нервна система реагира на хроничното натоварване. Понякога тези състояния могат да имат неприятно продължение и с времето да се появят така наречените панически атаки.
4. Невъзможност за отпускане
Дори след почивка тревожността не изчезва. Това не е „мързел“, а сигнал, че симпатиковата нервна система остава активна и не преминава в режим на дълбока релаксация, което води до спазми и схващания.
5. Загуба на интерес и радост
Както казват моите клиенти: „Преди любимите ми занимания ми носеха удоволствие, а сега са някак „плоски“. Мозъкът губи чувствителност към допамина – един от важните компоненти, формиращи усещането за щастие.
6. „Мозъчна мъгла“
Концентрацията спада, паметта ви изневерява, а вътрешният диалог става все по-силен. Това е проява на невровъзпаление, което може да бъде установено с прости изследвания и компенсирано от специалист с поддържащ протокол.
7. Промени в апетита
Силното желание за сладко, кафе или солено не е проява на слабост, а начин на организма да възстанови усещането за енергия и живот. Той се опитва да „набави“ липсващия енергиен потенциал от неща, които преди са носили удоволствие.
8. Раздразнителност и емоционални изблици
Това не се случва, защото характерът ви се е влошил, а защото нервната система е претоварена, липсва ѝ подкрепа и шепа витамини вече не помагат.
9. Чести настинки, възпаления и обриви
Връзката между нервната и имунната система е пряка – психическото напрежение винаги се отразява на тялото. Имунитетът спада, а с него и реакцията на организма към натоварванията.
10. Усещането „сякаш не съм аз“
Сякаш наблюдавате живота си отстрани и безкрайно анализирате какво сте направили „не както трябва“ днес. Това е защитен механизъм – психиката временно изключва емоциите, за да оцелее.
Всички тези признаци вкарват човека в затворен кръг на претоварване. Нашият мозък е устроен рационално: ако стресът се повтаря, той пренастройва невронните връзки за задачата „оцеляване“, а не „живеене“. Така се формира порочен стресов цикъл: тревога – кортизол – възпаление – умора – отново тревога. И колкото по-дълго човек е в този цикъл, толкова по-малък е достъпът до себе си, емоциите и тялото. И толкова по-силно е усещането за самота, дори сред хора.
Как да излезем от състоянието на претоварване
Откъде започва изходът от този кръг? Възстановяването на психиката не става със сила на волята (по-често говоря за дисциплина, защото така е устроен мозъкът), а чрез сигнали за безопасност към тялото и мозъка. И със сигурност не става с команди като „трябва да се отпуснеш“ или „промени си живота“. За тези, които все още не са готови да започнат терапия, не знаят откъде да започнат или искат да опитат по-мек подход, е важно да почувстват подкрепа чрез контакт с други хора. Просто да бъдат изслушани, да видят, че и други се сблъскват с подобни проблеми, и да знаят, че това е безопасно. Тук един от вариантите могат да бъдат груповите срещи – пространство, където можеш да бъдеш сред хора, да споделяш, да наблюдаваш, да дишаш и да усещаш подкрепа. Това не е терапия в обичайния смисъл, а практика за социална и невробиологична регулация, която помага на мозъка постепенно да излезе от затворения кръг.
Често виждам как хората идват на групова терапия за първи път – с недоверие и съмнения – а си тръгват с усещането, че вътрешното напрежение е намаляло, дишането е станало по-леко, а мозъкът е получил опит за безопасност. В моменти на напрежение психиката се възстановява не чрез волеви усилия или самокритика, а посредством контакт със себе си, осъзнатост и доверие. Всеки от нас има способността да се научи да разпознава тези фини сигнали и деликатно да си помага. Понякога този път започва със създаването на пространство, в което можем да бъдем автентични – без осъждане и натиск. Просто да бъдем себе си и да позволим на ума да усети, че опасността е отминала.
