Сред най-значимите пролетни празници в България се нарежда Сирни Заговезни. Той е познат още като Сирница, Сирна неделя или “Прошка” и е денят, в който хората искрено молят своите близки за прошка за всички волни и неволни прегрешения от изминалата година, предават от “За жената”.
По време на този празник се спазват разнообразни обичаи и традиции, които имат свои регионални вариации. Сирни Заговезни е подвижен празник, който се отбелязва седем седмици преди Великден, бележейки началото на дългия пост. Основната му символика е свързана с опрощението и духовното пречистване.
Кога се чества празникът?
Като част от великденския календар, Сирни Заговезни винаги се пада в неделя, точно седем седмици преди Възкресение Христово. През 2025 година този ден ще бъде отбелязан на 2 март. Това е краят на Сирната седмица, която започва след Месни Заговезни – последния ден, в който се консумира месо. През 2025 година Месни Заговезни ще се падне на 23 февруари.
Сирната седмица – Празник на радостта
Дните между Месни и Сирни Заговезни са изпълнени с веселие и събирания. Това е време за празненства, преди хората да влязат в строгия пост. Млади и стари се люлеят на люлки, играят хора и пеят. В този период сватбите не се провеждат, а онези, които не са успели да се оженят, трябва да изчакат до есента.
Обредна трапеза – Раздяла с „Бялото блажно“
Храната заема важна роля в празника. На трапезата се поднасят млечни продукти – сирене, кисело мляко, яйца, баници и риба. Основната идея е да се отбележи раздялата с „бялото блажно“, което не се консумира по време на постите.
Сред най-любопитните обичаи е “хамкането”. Най-възрастната жена в дома завързва на червен конец парче сирене, яйце или халва и го завърта. Участниците се опитват да захапят лакомството само с уста, без да използват ръце, създавайки радостно настроение в дома.
Прошката – Символ на Сплотеност
Най-важният ритуал на празника е прошката. В този ден младите посещават своите родители, кръстници и възрастни роднини, за да поискат благословия и прошка. Традиционните думи са:
„Прости ми, майко!“„Прощавай, тате!“
А отговорите носят дълбок смисъл:
„Простено да ти е!“„Господ да прощава!“
Този обичай укрепва семейните връзки, премахва лошите чувства и носи хармония.
Огньовете на Сирни Заговезни – Прескачане за Здраве
Вечерта на празника се палят големи огньове, известни като „листници“. Те са направени от събрани през седмицата дървета и шума. В някои райони на страната огънят символизира слънцето и му „помага“ да възроди пролетта.
Огънят има и ритуално значение – младите мъже го прескачат за здраве, а момите играят около него. Този ритуал е символ на обновлението, плодородието и доброто бъдеще.
Началото на Великия пост
В понеделника след празника започва Великият пост – време за духовно и физическо въздържание. В този период не се консумират животински продукти, а хората се стремят към вътрешно пречистване в подготовка за Великден.
Сирни Заговезни е празник, който носи както радост, така и дълбок смисъл. Той съчетава традиции, символика и веселие, напомняйки за значението на прошката, хармонията и духовното обновление. Този ден свързва миналото и настоящето, обединявайки хората в духа на единството и надеждата за по-добро бъдеще.
