Нападнаха ме, а съседът не можа да ме защити
Нападнаха ме неочаквано, но вместо съседът да ми помогне, той избяга. Така започва моята история. На обяд отидохме заедно със съседката; съпругът й трябваше да дойде по-късно, защото имаше някаква работа за вършене. Пристигнахме двете на уреченото място, разпънахме одеалата, когато изведнъж съседката си спомни, че е забравила да вземе ключа си и хукна да го вземе, докато съпругът й не излязъл. Така се оказах напълно сама и на голямо разстояние от останалите плажуващи. По едно време забелязах някакъв мъж, който се криеше в храстите. Не се уплаших, но изведнъж мъжът се оказа до мен. Без да се смути, непознатият започна да ми отправя комплименти. Не съм от страхливите натури и спокойно му заявих, че всеки момент очаквам приятелите ми да дойдат. Внезапно непознатият се наведе рязко над мен – противен, грозен, с отвратителен дъх. Изкрещях с цяло гърло, борех се, но от ужас получих спазми. Срамно ми е да го кажа, но се подмокрих от страх. За мое щастие, както тогава си помислих, отнякъде изтича млад мъж и се развика на нападателя ми: “Ей, какво правиш!”
Нападателят ми скочи на крака и извади нож. Когато другият мъж видя ножа, наведе глава и си тръгна. Започнах да крещя за помощ, молих го да извика подкрепа, но той просто си тръгна…
Не знам колко време продължи ужасът…. Може би часове! По някое време дойдох на себе си. Съседите ми така и не се появиха, и аз бавно, с мъка успях да се довлека до близкото оживено място. Спомням си, че хората ме гледаха странно, объркано. Когато се прибрах вкъщи и се погледнах в огледалото, вече знаех защо. Цялото ми лице беше в кал, трева и сълзи, а тялото – насинено.
Но най-изненадващото нещо беше, че малко след това, съпругът ми внезапно се прибра. Щом ме видя в това състояние, той също се разплака. Още преди да му разкажа каквото и да е, съпругът ми през сълзи каза, че е имал ужасно предчувствие, че нещо лошо ще се случи с мен.
Помолил да го освободят спешно от работа и веднага тръгнал да се прибира… Единствено той разбра за ужаса, който преживях. Дори и на километри, любовта му се оказа толкова силна.
От този ден прекратих приятелството си със съседите. Разбирам, че те не са виновни. Но все пак мисля, че ако съседката не беше ме извикала, а после ме остави напълно сама, това нямаше да се случи. Все още си спомням онзи злополучен ден и винаги щом видя силует на непознат мъж, започвам да треперя от ужас.
Източник: Лична драма
