Напуснах жена си, а любовницата ме изрита
Напуснах жена си заради друга, но когато парите ми свършиха, тя ме заряза. Това е моята история. Рано или късно в ума на всеки мъж назрява мисълта за изневяра. Отгледан съм в интелигентно семейство – майка ми беше детска учителка, баща ми – адвокат по бракоразводни дела. Наблюдавайки работата му от малък, разбрах, че изневярата отчуждава съпрузите и унищожава семействата. Бях си обещал, че когато някой ден имам дом, жена и деца, никога не бих им причинил подобна подлост.
Години наред смятах, че с*ксът не е най-важният, по-важни са взаимоотношенията.
Казват, че крушата не пада по-далеч от дървото, но когато станах пълнолетен, не блестях с особени заложби и училището хич не ми вървеше.
Родителите ми трудно се примириха, че ще остана със средно образование. Завърших гимназия, изкарах всички изпити за различните категории за шофьор и започнах работа като тираджия.
Пътувах много.
Веднъж тирът ми се повреди и трябваше да преспя в едно южно градче. Така се запознах със Славка – моя връстница, с която по-късно се оженихме.
Най-напред на бял свят се появи синът ни Никола, а след пет години жена ми забременя с момиче, което кръстихме на майка ми – Снежана. Докато съпругата ми се грижеше за децата, аз все бях на път. Добри пари изкарвах, но като син на адвокат, който е видял какво ли не през живота си, реших да си внасям пари в отделна банкова сметка, за която никой не знаеше.
Когато синът ни влезе в пубертета, започна да създава типичните за повечето тийнейджъри проблеми. На Славка й беше трудно сама с двете деца и колкото и да не исках, трябваше да напусна работа.
За човек, на когото цялата му трудова биография е минала зад волана, не е лесно да се адаптира към семейния бит. До този момент ролята ми на баща и съпруг се изчерпваше с мъмрене на сина и дъщерята и обичайната доза скучен с*кс.
Вече не можех да се оправдавам, че ме очаква дълъг курс и трябва да си почина добре. Оттук нататък ми предстоеше активно да участвам във всички семейни задължения. Тези ангажименти бързо ми омръзнаха.
Започнах да помагам на един приятел в неговата автокъща, за да съм, макар и за кратко, далеч от шумотевицата у дома.
С Габи се запознах съвсем случайно. Прибирах се от работа, когато я видях да стои на пътя до колата си и да маха с ръка на минаващите шофьори. Веднага й се притекох на помощ. Заговорихме се и тя ми обясни, че е спукала гума, а по една нелепа случайност забравила телефона си, затова не може да се обади на Пътна помощ. В багажника си тя имаше резервна гума и само за броени минути я смених. Докато оправях проблема, нямаше как да не забележа дългите й крака. Жената се въртеше притеснено, прехапала устни, а смущението й я правеше да изглежда още по-крехка и очарователна.
На раздяла ме попита какво ми дължи, а аз на майтап отговорих, че с едно кафе ще се разплатим. После й подадох визитната картичка на автокъщата и казах, ако има проблем с колата, да ми се обади.
Бях забравил за тази среща, когато седмица по-късно Габи звънна и поиска да се срещнем. Докато пиехме кафе, тя ми разказа, че наскоро се е развела и има седемгодишна дъщеря. От своя страна аз споделих, че съм бил международен шофьор и сега поработвам в автокъщата на приятеля си. Умишлено не споменах, че имам семейство и деца. Габи говореше непринудено, докато при мен емоциите избухнаха с пълна сила. До този момент не бях изневерявал на Славка, но Габи беше толкова очарователна!
След тази среща последваха още няколко и всеки път, за да я впечатля, разказвах весели случки от живота си като шофьор. С времето започнах да се изживявам като романтичен мъж. Водех я на кино и ресторанти, плащах сметките, купувах играчки за дъщеря й, а на нея – цветя и парфюми. Пръсках пари за чужда жена и дете, без да обръщам внимание на своите. Без да си давам сметка, семейството ми се превърна в излишно бреме.
В дома на Габи ми беше по-уютно, отколкото в моя. Тя готвеше по-вкусни ястия от тези на съпругата ми, а ароматът, който се носеше от нея, ме побъркваше. Неусетно приятелството ни прерасна в страстна любов. Заслепен от страст, вече не се интересувах от хорското мнение. На практика прекарвах повече време при любовницата си, дори я извеждах на вечери и я държах под ръка.
Един ден, докато празнувахме рождения ден на дъщеря й в скъп ресторант, неочаквано видях баща си на съседната маса. Сконфузих се, но отидох да го поздравя.
Той ме погледна, намести очила си и заяви: „Виж сега, сине. Ако утре тръгнеш да се развеждаш, да знаеш, че ще наема най-добрите колеги да защитават снахата. Ще застана до нея и внуците, а не до развратник като теб!“ Как съжалявам, че не го послушах. Трябваше да се досетя, че като семеен адвокат той има око и разпознава измамниците. Но аз сърдито му обърнах гръб.
Няколко дни по-късно напуснах семейството си. Когато си събирах багажа, в другата стая дъщеря ми Снежана лежеше с висока температура. Славка тихо плачеше, а синът ми беше вперил мрачно поглед в тавана. Като всеки загубил ума си, егоистично мислех само за собственото си щастие.
Баща ми изпълни заканата си и нае най-добрия адвокат да защитава Славка. Когато делото приключи, съдът присъди семейното жилище на бившата ми съпруга, а аз трябваше да плащам издръжка на децата.
Известно време с Габи живяхме добре, но когато свършиха и парите от тайната ми сметка, се оказа, че вече не съм добра партия за нея. Бях принуден отново да се върна зад волана. Давах цялата си заплата на Габи, но докато блъсках по пътищата, моята прелестна любовница ми изневерила. Баща ми ги видял в същия ресторант, където навремето се срещнахме. Беше ги снимал. На снимките се виждаше как двамата се държат за ръце и се гледат влюбено. Масата пред тях беше отрупана с деликатеси и напитки, платени с моите пари.
Все още бях лудо влюбен в нея, мислех, че може случайно да се е видяла с бившия си мъж и нищо не се е случило. Звъннах на вратата на апартамента й, отвори ми мъжът й. Подаде ми сака с дрехи и заяви, че ако ми е мил животът, трябва да оставя на спокойствие жена му. Габи не се показа и не се сбогува с мен.
Днес живея при родителите си. Заради любовта на една използвачка, която ме докара до просешка тояга, напуснах любимите си хора.
Венци
Източник: Лична драма
