Най-голямото златно съкровище от монети в България е намерено в римския град Абритус край Разград. Имането от чисто злато тежало 4 килограма и съдържа 835 монети от 5-и век, които били отсечени в монетарниците на Константинопол, Равена, Антиохия и Тесалоники, пише Труд.
Заради факта, че монетите били много добре запазени се предполага, че те са част от държавно съкровище, още повече че монетите са сечени по времето на поне 10 различни римски императори. Върху част от златните пари, познати като севери, тъй като носят лика на римския император Септимий Север, има знак, който гарантира златното им съдържание. Съкровището било скрито при нападенията над града и така се запазило за поколенията. Част от тях и днес могат да бъдат видени в историческия музей до археологическия резерват Абритус. Останките на античното селище могат да се разгледат в местността Хисарлъка, на 3 километра от Разград.
Сред най-ценните експонати в музей на Абритус обаче далеч не са купищата златни монети, а значително по-лека златна находка, чието тегло не надвишава половин кило. Без аналог в световната археология е златен крилат кон – Пегас, намерен край село Вазово.
В музея е изложена само половината от Пегас с тегло 475,5 грама, защото другата половина била разрязана от един тракторист при намирането на находката, който предложил долната част на безценната находка на 2400 години за пепелник на компанията. Впоследствие тя изчезнала.
В музея можете да се полюбувате и на статуетка на богинята на победата Нике от световноизвестната тракийска гробница в Свещари. Статуята е датирана от 3 век преди Христа. В музея е изложен и направеният през 4 век преди Христа от чисто злато Пегас, открит край село Вазово. Той е без аналог в световната археология. Крилатият кон тежи 475,5 грама.
В музея ще видите и други предмети, които ще ви запознаят с вековната история на Абритус, тракийското поселище, заселването на римски войници и разрастването на кастела до римски град.
Абритус възниква като римски военен лагер през първи век, който столетие по-късно се разраства и се превръща в град. Предполага се, че е изграден върху руините на тракийско поселище. Лингвистите твърдят, че необичайното за България име Абритус произлиза от латински език и означава „стръмен“.
През IV век Абритус е вече добре устроен късноантичен град, укрепен и водоснабден. Изграден е с прави улици, а обществените сгради са построени в центъра около градски площад. Защитен е с крепостна стена.
В периода I-IV век в Абритус били почитани езическите божества, а след признаването на християнството за равноправна религия – и Христос. Един от най-разпространените култове там бил този към Херкулес, но били почитани още Юпитер или Марс, Сабазий, Аполон, Хигия, Арес, Херакъл и още много други.
През 4-ти век градът вече е център на епархия, а през 586 година е разрушен от аварите. В края на ІХ и началото на Х век на неговото място е изградена българска крепост.
Източник: Лупа
