Не е ли време да спрем с тая носталгия

Чудя се не е ли време да спрем с тая носталгия. Напоследък слушаме и четем постоянно как живота бил по-добър преди 30-40-50 години. Появиха се различни статии с неизвестни и известни автори, които някак си ни убеждават, че животът преди е бил по-хубав, по-спокоен, по-подреден. от това съждение веднага възникват спорове чрез коментарите на хората. Едните се бият в гърдите, че при бай Тошо не сме си живели лошо, а другите започват да оплюват всичко, което се е случило преди 1989 година. А всичко е толкова просто, но ние си го правим сложно.
Хората, които казват, че преди 40 години се е живяло добре, сега са над 55 годишни, поне така го изчислявам аз. Следователно тогава са били в своята буйна младост и са грабели с шепи от живота. Ами то точно затова им е било хубаво, не заради това, че е било уж по-евтино или че са ходили на море по 3-4 седмици. Днес също може да се ходи по месец на море, при това в чужбина и при по-добри условия. Романтиката от раздрънканите бунгала вече не е същата, няма как и да бъде.

Просто всички сме били млади и в разцвета на силите си. Времената се менят, повярвайте, за добро е.
Следващото поколение, тези, които сега са около 40 годишни имат откъслечни спомени от т.нар. социализъм. Например тамън са станали чавдарчета, после и пионерчета и изведнъж всичко това отпада само след няколко месеца. При това поколение нещата са малко по-объркани, защото тамън са навлезли в даден строй и той веднага е отречен. Детството им е преминало в протести, митинги, стачки, режими на ток и вода. Спомените са за нищета, фалити, нямане на пари, създаване на силови групировки. Повечето от тях са заминали за чужбина, което е напълно разбираемо. Просто тогава не се виждаше бъдеще за нашата държава.
Сега идва ред на набор 1999-2000. Ами тези деца нищо не знаят за онова време! Те няма как и да знаят. И ако чуят от бабите и дядовците си приказката колко хубаво е било преди, те им се чудят и маят.
Хора, това са деца, които не са изпитали тези неща на техен гръб. На тях и сега им е хубаво, защото са на 20 години. Не е нужно да им казвате колко хубаво е било преди и колко зле е сега.

Ами нали животът е пред тях, светът е голям, имат избор, има Интернет. Дайте да спрем с носталгията, докато е време.

Могат да работят от всяка точка на земното кълбо. Ако само им казвате как държавата е виновна за всичко, как ще ги мотивирате да останат тук, в България? По-добре е да спрете със сравненията социализъм-демокрация, защото скоро време никой няма да го интересува, това ще е просто история. Всеки ще държи сам живота в ръцете си, никой няма да му е виновен за нищо. Затова дайте да го караме по-позитивно и да даваме кураж на хората около нас, защото те ще имат нужда от него.

А ако наистина милеете за хубавото време, за младостта, за спокойствието – тези неща няма как да се върнат по същия начин. Но знайте, че на внуците и сега им е хубаво, затова им давайте кураж и смело напред. Мисля, че вече наистина е време да спрем с тая носталгия.