Не мога да понасям настоящата си съпруга. Винаги съм обичал само една жена – моята прекрасна Марина. С нея се запознахме в университета и казано накратко – хлътнах до уши. Тя не споделяше чувствата ми, но обичаше да общува с мен, затова единственото, което получих от нея, е приятелство. Не мога да кажа, че съм страдал ужасно, защото за кратко време двамата станахме толкова близки, че понякога, за да бъде с мен, тя игнорираше приятелките си. Изминаха няколко години.
Мъжете в живота й идваха и си отиваха, само аз стоях неотлъчно до нея, мъчейки се да излекувам разбито сърце на моята любима. Но една вечер с Марина пийнахме повече от необходимото и така в нетрезво състояние, се озовахме в леглото ми.
От тази нощ отношенията ни се влошиха. Не можах да се стърпя и й разкрих чувствата, които измъчваха душата ми. За съжаление тя прие признанието ми като предателство и прекрати завинаги връзката ни. След раздялата ни рухнах психически. За да отмъстя на Марина, преспах с най-добрата й приятелка – Кремена, която от известно време беше влюбена в мен.
Исках чрез нея да изтръгна любовта от сърцето си, но за мой ужас се оказа, че Кремена е забременяла. Тя тръпнеше от радост, а аз се преструвах, че съм щастлив, но вътрешно се разкъсвах от мъка. Не исках да се обвързвам сериозно с нея, но нямах друг избор и няколко месеца по-късно се оженихме.
Разбира се, веднага след сватбата Кремена скъса приятелството си с Марина. По някакъв начин тя беше разбрала дълбоките чувства, които изпитвах към нея, а това открие отвори вратата на ада. Жена ми изгори всички снимки, които имах с Марина, забрани ми да споменавам името й и изпада в истерия, дори ако случайно се засечем на улицата.
След раждането стана още по-лошо. Кремена изисква непрекъснато внимание от мен, а аз не мога да я понасям. Имах чувството, че тъпче сърцето ми с отвратителната си любов. Обичам една, а живея с друга и вече не ми останаха сили да тая болката в себе си.
Източник: Лична драма