Не мога да върна времето назад. Сега, от позицията на възрастта, разбирам грешките на младостта, които направих. Но няма как да върна назад колелото и да започна отново. А можех да бъда щастлива. Продължавам да съжалявам, че направих този избор, който ме дари единствено със самота.
КАЛОЯН
Бяхме състуденти и много си помагахме 8 ученето. Аз трудно разбирах някои от сложните финансови материи, но пък той бе истински факир и бързо успяваше да ми обясни на прост език всичко. Завършихме и заживяхме заедно. Не че имаше някакви кой знае какви искри поне от моя страна в тази странна връзка. Аз го възприемах като брата, какъвто никога не съм имала. Калоян обаче ме обожаваше и бе готов на всичко за мен. Започнахме работа почти едновременно, но в различни компании. И тук аз открих нещо, което ме вълнуваше много повече от живота с Калоян. Това бе кариерата. Попаднах сред изключителни хора, които работеха денонощно и бързаха да израснат нагоре по стълбицата. Не направих изключение и ги последвах в тази бясна надпревара за по-висок и по-висок пост.
Бързо успях да се приспособя към техния ритъм и заживях… в работата си. Ама буквално. Работех от сутрин до след полунощ. Прибирах се само за да преспя. А най-лошото е, че не изпитвах и грам вина за това.
Калоян беше изключително търпелив, но всяко търпение има своите граници. Една вечер го заварих буден. Чакаше ме. Не ми беше до сериозни разговори точно сега, защото бях уморена, но седнах на масата срещу него. Усещах, че е нещо наистина много сериозно, щом е решил да ме чака до тези часове. Каза ми, че не може да живее повече така, продължава да ме обича силно, но иска да има истинско семейство, а не просто съжителство. Честно казано, ми стана малко мъчно, че се разделяме – толкова бях свикнала да е до мен. Но пък така нямаше съвестта ми да се пробужда, за да ме укорява, че трябва да се прибирам навреме.
Сега бях свободна да следвам своя път.
СВЕТЛИН
Много странен беше Светлин. Срещнахме се в близкото до работата ми кафене. Всъщност по-правилно е да кажа, срещахме се. Защото всеки ден по обяд се засичахме на опашката за сандвичи. И той като мен бе отдаден на работата си, но в друга, по-различна от моята сфера. Имаше пленителна усмивка и много вдъхновяващо разказваше за проектите си, докато търпеливо чакахме да ни дойде реда. На мен ми беше интересно да го слушам. И тук нямаше искри, но в някакъв момент се озовахме в едно легло. Явно и двамата имахме нужда от неангажиращ с*кс с постоянен партньор. Връзката ни бе от с*кс на с*кс, което в нашия случай означаваше веднъж седмично. Не беше нещо особено, може би защото нямаше чувства, но ни задоволяваше и двамата.
Какъв бе проблемът? Светлин беше светъл човек, с лек и забавен характер, но… невинаги. Имаше мрачни периоди, когато ставаше не просто нетърпим, а и доста агресивен. Не ми е посягал никога, но имах усещането, че е нужна само една капка, за да се случи. Раздялата с него приех едва ли не с облекчение. Просто в даден момент, решихме че сме си омръзнали и имаме нужда от разнообразие.
КРИС
Крис буквално се намърда в живота ми. Бил ме видял на някакъв форум, много ме харесал, издирил ме и ето че един ден го заварих да ме чака с букет цветя пред офиса. Не търпеше отказ. Приех да изпием по кафе, но бях доста резервирана към него. Откъде да знам дали не е психопат? Оказа се много приятен мъж, с артистична професия и достатъчно наследство, което да му позволи да си живее живота както иска.
Постепенно се сближихме и започнахме да се срещаме по-сериозно. Аз вече бях успяла да достигна своеобразен връх в своята компания и гледах към още по-големи висоти. Бях получила примамливо предложение,за което наистина мечтаех. Споделих това с Крие и той, без да се замисли заяви, че е готов да ме подкрепи и да бъде до мен. Когато ми предложи да сключим брак, внимателно му обясних, че съм много заета и не бива да очаква от мен чудеса. Той се съгласи.
И така сключихме брак и заживяхме в неговия просторен дом. Първите няколко месеца всичко беше просто идеално. Крие бе човекът, който перфектно ми пасваше. Но мина време и той се промени. Започна да намеква, че семейството е семейство, когато има деца. Каза, че щял той да се грижи за тях, да не се притеснявам, че ще ми нарушат ангажиментите. Само да ги родя – това се искало от мен. Две, три, а най-добре четири деца – така си представял идеалното семейство.
Какво? Този човек бе луд. Дори раждането на едно дете щеше да ме извади от строя поне за няколко месеца, а други дебнеха за моето място и щяха да потрият доволно ръце. Това не бе за мен. Разделихме се.
Последната ми връзка бе с МЕТОДИ
Методи бе стар ерген. Очаквах да не очаква от мен деца и ухаеща на топли ястия кухня. А той точно това очакваше. Този път обаче се заинатих и реших, че може да се потрудя и да го променя в моя полза. Упорито се опитвах да намерим общ език в общото ни съжителство (до брак така и не стигнахме) и накрая просто се отказах. Не че имах трептяща нужда да бъда постоянно с мъж, но вече ми се искаше да не се прибирам в празен дом. Когато се разделяхме, а раздялата с него не мина без повишаване на тон, той ми заяви директно в очите, че с този мой характер и жажда за кариера, даже куче и котка няма да ме търпят. Отговорих му подобаващо.
И ето ме, жена на възраст. Нямам куче, нямам и котка. Опитах, но установих, че животните също имат нужда от внимание, но за разлика от хората, не могат с думи да предадат своите емоции. Прибирам се вечер в празната къща, успяла жена с кариера за завиждане и пари, които биха могли да ме отведат… където пожелая по света. Но нямам какво да правя, с кого да си поговоря (защото и приятелите ме напуснаха покрай моята постоянна заетост), дори на кого да купя дребно подаръче за празник. Сама съм си виновна за това, че прогоних щастието от живота си.
Източник: Розали
