Не можеш да задържиш любовта насила
Не можеш да задържиш любовта насила. Чета внимателно вашите статии и исках да ви разкажа и моята история. Разбира се, както много хора, така и аз не очаквах, че може да ми се случи нещо лошо. Всичко в живота ми беше идеално: семейство, работа, любящ съпруг, приятелки. И всичко се срути за броени дни. Първо ми направи впечатление, че някаква мъка измъчва съпруга ми, а после той се осмели да признае, че е влюбен в друга жена и иска да ме напусне, за да бъде с нея. Не знам дали заради думите му или просто така се случи, но се разболях тежко. Диагнозата беше такава, че напълно забравих за семейните си проблеми – трябваше да мисля как изобщо ще оцелея. Разбирайки, че съм на крачка от смъртта, съпругът ми изведнъж започна да се извинява и да твърди, че обича само мен и никога не би ме напуснал.
Отначало се зарадвах и реших, че изневярата му е била нелепа грешка от негова страна – в живота всичко се случва. Но с течение на времето разбрах, че той продължава да обича любовницата си и е с мен само от състрадание. Стана ми мъчно. От една страна оценявах неговата жертва, но от друга страна, си мислех, че докато ме чака да умра, всъщност копнее за друга жена?! От това ми стана още по-лошо, но се стегнах и сама направих първата крачка. Предварително разговарях с лекаря си, разказах му цялата ни история и го помолих да ми съдейства. С негова помощ успях да убедя мъжа си, че диагнозата ми е грешна и не е необходимо да остава с мен. Нека си тръгне и да бъде с тази, която наистина обича.
А той точно от това имаше нужда – да успокои собствената си съвест. Няколко дни по-късно си събра багажа и си тръгна. А аз останах сама с болестта си. Не искам да си спомням за онова време: преживях две тежки операции и дълго се възстановявах. Е, родителите ми бяха близо, приятелите – всички ми помагаха и подкрепяха. Колегите ми също се озоваха и с тяхна помощ събрах средства за операциите. Твърдо отказвах да си спомням за предателството на мъжа ми. В ума ми се въртеше само една мисъл – как да оцелея! И оцелях! Упях да победя коварната болест и да се върна към нормалния си начин на живот.
Всичко това се случи преди 4 години. Днес съм здрав човек, но лекарите продължават да настояват да обръщам повече внимание на здравето си. Наскоро ме повишиха в офиса и сега заемам важен пост. Изключително съм благодарна на колегите и ръководството, че не ме изоставиха, когато бях на крачка от смъртта. От известно време в живота ми има друг мъж. С него се чувствам истинска жена – обичана и обгрижвана. Плануваме да се оженим и да имаме деца. През всичките тези години често се чудех, дали ако не бях излъгала бившия си съпруг, той все пак нямаше да ме напусне? Знам, че дори да беше останал с мен, нямаше да бъдем щастливи, защото ми изгуби любовта и доверието, които изпитвах към него. Щях да вярвам, че ме подкрепя, а той щеше да мисли за другата и да чака да умра. Надявам се, че сега е щастлив, както и аз съм щастлива. Бившият ми съпруг беше част от живота ми, но преди да се превърне в кошмар.
Има една поговорка: страданието пречиства душата, позволява на болката да вземе своето и си тръгва. Ако любовта си е тръгнала, не се опитвайте да я задържите насила. Преживейте мъката и изживейте пълноценно живота си. Само тогава ще открието истинското щастие!
Източник: Лична драма
