Не подозирах, че съпругът ми е тежко болен
Не подозирах на какво се дължи лошият външен вид на съпруга ми. Когато тази история се случи, бях на 34 години: млада, красива, стройна и привлекателна. Тялото ми не беше съсипано от раждания, цезарово сечение, деца, просто защото ги нямах. Не страдах от стрии, целулит и наднормено тегло. В живота ми нямаше нищо, което да ме затормозява или дърпа назад. Имах само съпруг – 13 години по-възрастен от мен, пълен, плешив, безполезен, асматик, вечно затормозен от проблеми с ерекцията. Отдавна бях спряла го обичам, въпреки че преди време изгарях от страст, желание и любов. От две години поддържах тайна връзка с Мишо – с 5 години по-млад от мен. Той беше моето спасение, моята глътка въздух от нежелания ми брак. Бях луда по него: чаках всяка наша среща, умолявах го за прошка, пълзях на колене. От много време исках да се разведа със съпруга ми. Предишните чувства си бяха отишли, страстта затихна, и почти всичко в него ме дразнеше.
Сутрин се събуждах с единственото желание да го напусна. А той продължаваше да ми досажда, сякаш не съзнаваше, че просто го ненавиждам. В един момент не можех да мисля за нищо друго и тогава осъзнах, че е настъпило време да приключа с миналото.
Изчаквайки съпруга си в кафенето, където му бях определила среща, за да му съобщя, че искам развод, нервно поглеждах часовника си. Толкова много бързах. Трябваше да ида на фризьор, имах лични ангажименти, а и Мишо ме очакваше. Нямах нито секунда за губене. Той се появи – с мрачна походка, бледо лице, приличаше на някакъв 70-годишен дядо. Външният му вид ме погнуси и без излишни формалности, му заявих, че се развеждаме. Съпругът ми сякаш очакваше да чуе точно това, разтрепера се и от гърдите му се изтръгна тежка въздишка. След като обсъдихме всички формалности, преди да стана от масата, се изтърсих в лицето му: „Толкова си отвратителен.“
И си тръгнах – млада, красива, окрилена. Разводът ни мина бързо и лесно. Последваха дни и нощи, в които живеех за себе си и Мишо. Смених прическата си, купих си нова кола и посетих Филипините.
Но една нощ телефонът иззвъня. Тихо се измъкнах от прегръдките на любовника си и отговорих. От другата страна беше сестрата на бившия ми съпруг, която разплакана ми съобщи, че брат й е починал. “ Бил е много болен, рак в последен стадий. Нарочно е скрил истината, не е искал да ни натъжава.“ Затворих очи, ударих телефона в стената, запуших си ушите си с ръце и изпищях с цял глас. Бях на погребението му. Слях се с погребалното шествие, плачех, виках, молех за прошка, презирах се. Пред очите ми, като картини от черно-бял филм, се появиха картини от съвместния ни живот: ето ме като щастлива булка, той ме пренесе на ръце през прага на дома ни, после неочаквано направих спонтанен аборт… Как ме хранеше с лъжичка, когато бях болна и ми даваше лекарства. Разходките в есенния парк, той ме вдигна, завъртайки ме в кръг. А сега целият свят се върти пред очите ми. През сълзи се оглеждам наоколо. Толкова мечтаех за свобода, но вече копнея само за едно – върни се моя истинска любов.
Източник: Лична драма
